Има два основни начина да си развалите вечерта на 14 февруари. Първият е да се изпокарате дали празнувате Свети Валентин или Трифон Зарезан. А вторият – да решите да полеете и двата повода, но да не случите на добро вино. Защото дори да е скъпо, „марково“ и отворено пред вас, то може да се окаже провал. Как да избегнете това?
Уви, не е достатъчно да разклатите чашата и да вдъхнете аромата. Ако мирише странно, кой гарантира, че това вино не трябва да мирише точно така? Дали няма да се изложите, ако върнете бутилката? Или съдържанието й наистина е развалено?
В книгата си „Виното – всичко, което трябва да знаем за него“ /“Книгомания“/ Катрин Кол дава полезни ориентири за всички, които си признават, че не знаят достатъчно. Там може да се намерят кратки, но остроумни насоки за избора на вино в ресторанта и в магазина, за значението на реколтата и на мезето, за ритуала на поднасянето и за тенденциите в производството.
Според нея има пет признака, по които лесно може да се познае лошото вино.
Не пийте, ако:
- Червеното вино ухае на пуканки с масло или има вкус на карамел. Това вероятно означава наличие на диацетил – страничен продукт на ферментацията. Допустимо е само за някои шардонета, при които производителите са търсили умишлено такъв ефект.
- От бутилката лъха на мокър картон, на плесенясал басейн или на влажно мазе. Познавачите го наричат „мирис на тапа“, но всъщност става дума за химичното съединение 2, 4, 6-трихлороанизол; проблемът обикновено е при отделни бутилки и друга от същия производител може да се окаже наред.
- Виждате, че корковата тапа се подава малко повече от гърлото на бутилката или цветът на виното кафенее. Може да подушите и миризма на задушени зеленчуци, ако упорствате да вкусите, каквото са ви донесли. Всичко това означава, че бутилките са държани в твърде затоплено помещение.
- Усещате мирис на оцет или на лакочистител. Явно нещо неприятно се е случило при обработката или при съхранението на виното. Такава миризма е в рамките на нормалното само при ацетоновите лепила; нова бутилка от същата марка вероятно ще бъде същото разочарование.
- При издърпването на тапата се сещате за ядосан скункс или си представяте купа с развалени яйца. Сярата в различни форми е и приятел, и враг на винаря. Тя действа като консервант, но прекали ли се с дозата, положението става непоправимо.
