4 януари - 375 години от рождението на Исак Нютон

04 януари 2019 г., 00:00
1741

Everett Historical / Shutterstock

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен, живял някога“.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената му теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1493 г. — Христофор Колумб напуска Новия свят, като слага край на първото си пътуване.
1698 г. — Голям пожар разрушава резиденцията на английската корона — Двореца Уайтхол.
1762 г. — Англия обявява война на Испания и на Неапол.
1847 г. — Самюел Колт продава първия си револвер на правителството на САЩ.
1863 г. — Джеймс Плимптън патентова в САЩ ролковите кънки.
1865 г. — На Уол Стрийт (Ню Йорк) започва да действа Нюйоркска стокова борса.
1878 г. — София е освободена от Турско робство.
1885 г. — В Айова, САЩ е направена първата операция по отстраняване на апендикс.
1896 г. — Юта става 45-ят американски щат.
1923 г. — Владимир Ленин прави завещание, в което изказва мнение за ограничаване на властта на Сталин.
1924 г. — 21. обикновено народно събрание приема Закон за защита на държавата, премахнат 20 години по-късно.
1926 г. — Съставено е четиридесет и третото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.
1936 г. — В Ню Йорк е публикувана първата ранглиста на хитовете (Billboard) въз основа на продадените грамофонни плочи.
1948 г. — Бирма (Мианмар) получава независимостта си от Обединеното кралство, денят се чества като национален празник.
1951 г. — Корейска война: Севернокорейските и китайските войски овладяват столицата на Южна Корея Сеул.
1958 г. — Спутник-1 излиза от орбитата си и пада на Земята (изстрелян е на 4 октомври 1957).
1962 г. — В Ню Йорк е показан влак, който може да се движи без екипаж на борда.
1970 г. — Бийтълс правят последния си запис като група.
1980 г. — Във връзка с нахлуването на съветски войски в Афганистан президентът на САЩ Джими Картър обявява бойкот на Олимпийските игри в Москва.
1990 г. — Учредено е Движението за права и свободи с председател Ахмед Доган.
2004 г. — Космическият апарат на НАСА Спирит успешно каца на Марс в 04:35 UTC.
2004 г. — Михаил Саакашвили печели президентските избори в Грузия.
2010 г. — Официално е открита най-високата сграда в света до този момент — Бурж Халифа в Дубай, Обединените Арабски Емирства


Родени

1710 г. — Джовани Батиста Перголези, италиански композитор († 1736 г.)
1772 г. — Жан-Етиен Ескирол, френски психиатър († 1840 г.)
1785 г. — Якоб Грим, немски филолог († 1863 г.)
1809 г. — Луи Брайл, френски изобретател († 1852 г.)
1826 г. — Адам Цвецински, руски офицер († 1881 г.)
1838 г. — Павел Калянджи, български педагог († 1890 г.)
1848 г. — Таро Кацура, министър-председател на Япония († 1913 г.)
1849 г. — Никола Сукнаров, български политик († 1894 г.)
1881 г. — Иван Пашов, български революционер († 1955 г.)
1882 г. — Йованче Попантов, български революционер († 1906 г.)
1886 г. — Мариано Латоре, чилийски писател († 1913 г.)
1893 г. — Йордан Анастасов, български политик († 1976 г.)
1920 г. — Уилям Колби, американски юрист († 1996 г.)
1925 г. — Ганчо Ганчев, български актьор († 1990 г.)
1932 г. — Карлос Саура, испански режисьор
1934 г. — Рудолф Шустер, президент на Словакия
1935 г. — Флойд Патерсън, американски боксьор († 2006 г.)
1936 г. — Еньо Вълчев, български борец († 2014 г.)
1940 г. — Брайън Джоузефсън, британски физик, Нобелов лауреат през 1973 г.
1940 г. — Гао Синдзиен, китайски писател, Нобелов лауреат през 2000 г.
1941 г. — Джордж Косматос, италиански режисьор († 2005 г.)
1942 г. — Джон Маклафлин, британски музикант
1945 г. — Ричард Шрок, американски химик, Нобелов лауреат през 2005 г.
1959 г. — Али Ахмети, албански политически водач
1960 г. — Майкъл Стайп, американски певец (R.E.M.)
1962 г. — Питър Стийл, американски музикант (Type O Negative) († 2010 г.)
1963 г. — Тил Линдеман, немски музикант (Rammstein)
1964 г. — Елман Зейналов, азербайджански дипломат
1964 г. — Христо Шопов, български актьор
1971 г. — Йоанис Николаидис, гръцки шахматист
1973 г. — Росен Кирилов, български футболист
1974 г. — Армин Цьогелер, италиански състезател по пързаляне с шейна
1977 г. — Тим Уилър, ирландски певец (Ash)
1978 г. — Доминик Хърбати, словашки тенисист
1984 г. — Франсиско Мартос, испански футболист
1985 г. — Рос Търнбул, английски футболист
1990 г. — Тони Кроос, германски футболист
1995 г. — Мария Исабел, испанска певица

Починали

1695 г. — Люксамбур, френски офицер († 1628 г.)
1791 г. — Етиен Морис Фалконе, френски скулптор († 1716 г.)
1818 г. — Онуфрий Габровски, български монах (* ?)
1849 г. — Франц Габелсбергер, немски стенограф (* 1789 г.)
1881 г. — Неофит Рилски, български учител (* 1793 г.)
1903 г. — Иван Николов, български революционер (* 1870 г.)
1908 г. — Димче Сарванов, български революционер (* 1879 г.)
1919 г. — Георг фон Хертлинг, канцлер на Германия (* 1843 г.)
1920 г. — Бенито Перес Галдос, испански писател (* 1843 г.)
1920 г. — Григор Начович, български политик (* 1845 г.)
1941 г. — Анри Бергсон, френски философ, Нобелов лауреат през 1927 (* 1859 г.)
1942 г. — Орце Николов, македонски партизанин (* 1916 г.)
1943 г. — Мирче Ацев, македонски партизанин (* 1915 г.)
1943 г. — Страшо Пинджур, македонски партизанин (* 1915 г.)
1954 г. — Димитър Папрадишки, български иконописец (* 1859 г.)
1960 г. — Албер Камю, френски философ, Нобелов лауреат през 1957 г. (* 1913 г.)
1961 г. — Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. (* 1887 г.)
1965 г. — Томас Стърнз Елиът, американски поет, Нобелов лауреат през 1948 г. (* 1888 г.)
1966 г. — Жорж Тьони, белгийски политик (* 1873 г.)
1979 г. — Калина Малина, българска писателка (* 1898 г.)
1985 г. — Брайън Хорокс, британски военачалник (* 1895 г.)
1990 г. — Детко Петров, български писател (* 1936 г.)
1996 г. — Михаил Михайлов, български актьор (* 1921 г.)
1999 г. — Кишомару Уешиба, японски айкидист (* 1921 г.)
2000 г. — Стефан Гечев, български поет (* 1912 г.)
2001 г. — Александра Адлер, австрийска невроложка (* 1901 г.)
2004 г. — Брайън Гибсън, американски режисьор (* 1944 г.)
2006 г. — Махтум бин Рашид ал Махтум, министър-председател на ОАЕ (* 1946 г.)
2006 г. — Ървинг Лейтън, канадски поет (* 1912 г.)
2007 г. — Сандро Салвадоре, италиански футболист (* 1939 г.)
2011 г. — Джери Рафърти, шотландски певец (* 1947 г.)
2011 г. — Коен Мулийн, холандски футболист (* 1937 г.)

Празници

Ангола — Ден на мъчениците от колониалните репресии
Мианмар — Ден на независимостта (от Великобритания, 1948 г., национален празник)
Самоа — Рожден ден на краля

Ключови думи:
Коментари