Диана Рааб е експерт в това да подпомага хората при трансформацията им и подобряването на чувството за овластяване чрез креативност, най-вече чрез писане. Тя се занимава със създаването на книги за самопомощ и поезия, както и с организирането на семинари за изцеление и трансформация. Има докторска степен по психология и ни разказва своята история за това как се е променил животът й, когато е станала баба.
Миналия месец моята най-голяма дъщеря стана майка, аз самата станах баба, а майка ми стана прабаба. Нашият внук, получи името на тъста ми, който почина миналата година. Велики са кръговратът на живота и неговата мъдрост — един живот завършва, друг стартира.
Много от моите приятелки вече са баби и ми казваха, че няма нищо, което да е съизмеримо с това магическо преживяване. Сега разбирам думите им. Има нещо, в това моето дете да има дете, което ме кара да призная изминалото време – кара ме да чувствам огромна промяна в перспективата и приоритетите си.
С моето внуче ни дели цяла държава разстояние. Статистиката показва, че повече от 45% от бабите и дядовците, които живеят много далеч от внуците си, усещат предизвикателства в своите взаимоотношения. Когато дъщеря ми се обади, за да ми каже, че съм баба, подрипнах от радост. Щом й казах, че скоро ще я посетя, тя ми отвърна, че е уморена и трябва да почакам, преди да отида. Трябваше да впрегна цялата си воля, за да си наложа да изчакам 24 часа преди да тръгна на път, към нея и внучето си. В мига щом прегърнах и целунах внук си, бях завладяна от най-радостни чувства, но бях разтърсена от още по-силни емоции, когато видях дъщеря си в ролята на майка.
Когато децата ми бяха кърмачета, имах съвсем малко време за писане (едно от професионалните ми занимания) и се ограничавах до кратки есета и дори поезия. Едва, когато пораснаха и напуснаха дома ни, се върнах към писането на книги, статии и стихотворения, които помогнаха за запълване на пустотата в празното ми гнездо.
