Учебен чат, чат на майките от футболната секция на сина, на групата в детската градина – всички те са безсмислени и по своему безпощадни.
Естествено в началото, включвайки се в месинджър, всички - педагози, треньори, майки (много по-рядко бащи) от родителския комитет, се надяват, че това ще ги улесни в общуването.
Какво обаче се получава в действителност?

Загуба на време

- В детската градина има тържество. Децата да са с бяла тениска и черни шорти“, бодро съобщава педагогът. 

- Черни? А не може ли да са тъмносиви? И знаете ли, нека не са шорти, а къси панталонки. Моята дъщеря е малко пухкавка и се стеснява да е по шорти.

- Ние имаме тъмносини, може ли да дойде с тях?

- А не може ли с розови, пак ще сме с бяла тениска?

- Кой е дали такива нареждания? Ще се плача в Министерството!

Всяка информация е повод за стотици въпроси. И стотици безсмислени диалози.
За безумни и напълно безполезни уточнения и подробности, които продължават с часове. И всичко се стоварва в месинджър.

Паника

Това е вторият кит, на който се крепят родителските чатове.

- Вие чухте ли за заразените мандарини?

- А отровното Лего?

- Счупеният кран в тоалетната на детската градина...

Всичко може да стане повод за истерия и стотици тревожни съобщения.

Спам