Когато обаче майката слуша детето и го следва, то разбира на подсъзнателно ниво следното: „Моите желания са ценни, вслушват се в тях, изпълняват ги, значи мога да си искам всичко.“
Ако игнорирате стремежа на детето и вместо това изразите своите – „не удряй с барабана, играй си с камиончето“, детето си прави извод: „аз нямам право да правя каквото искам, другите знаят по-добре от мен какво ми е нужно.“
Така то, когато порасне, трудно ще следва свои цели, ще намира любими неща, любима работа.
Колкото повече неща решава то само, толкова по-уверено в себе си ще бъде.
До 3 години детето трябва да пробва да се облича, да мие ръцете и зъбите си, да яде и да прибира играчките си само.
Предоставяйте му максимум свобода и култивирайте самостоятелност.
Радвайте се, когато само си прибира играчките и си връзва обувките. Навиците за самостоятелност много помагат на малкото да се приспособи в детската градина – колкото по-самостоятелно е то, толкова по-лесно ще протече адаптацията му към новото място.
2: Общуване
Децата започват да говорят по различно време – някои на година и половина, други – чак към три, а за говора им много могат да помогнат родителите.
Винаги общувайте с тях чрез прости предложения – колкото са по-кратки, толкова по-добре. Не прибързвайте, дайте му време за отговор.
Даже ако детето не разговаря, диалогът ви с него е задължително да продължи.
Често майките и бабите водят монолози, като не дават шанс на хлапето да се включи в него. Задали сте му кратък въпрос – изчакайте отговора, дори ако то мълчи, все едно – след малко ще отговори нещо – ще покаже с пръстче, ще кимне с глава и можете да му отвърнете с прости думи.
Например: "Какво искаш? Искаш водичка явно, мама ще ти даде да пиеш."
