Изпадали ли сте в захлас от въторг, когато видите, че детето още на 2 годинки може да прави неща, каквито дори на сте и сънували? Не бързайте да си правите изводи за развитието му – ето какво действително трябва да може тригодишното дете, изброява Елена Первухина, авторка на книги, онлайн курсове и тренинги пред letidor.ru.
Детето на годинка се различава коренно от 6-месечното, а малкото на три години въобще не прилича на двегодишното. Малките деца растат стремително и се развиват, а мозъкът им в тази възраст е пластичен и способен да поглъща цялата достъпна информация.
„Не мога да го направя“ – това не е никаква преграда за детето до 3 години. Тогава то е активно, весело и любознателно, всеки ден се развива, прави открития, старае се във всичко – да работи над това, което му е трудно, например да пъха играчки в процепа между леглото и стената – дори, когато пръстчетата му са малки и дори да трябват много проби и грешки, докато успее. Завидна търпеливост е възнаградена с успехи.
След няколко месеца пред него стои нова задача – да издигне правилно пирамида или кула от кубчета, но и това изпитание е преодоляно и винаги се удивляваме и учим от оптимизма на малките деца и умението им да се справят със сложни задачи. Те никога не униват, а следват целите си, преодолявайки всякакви препятствия. Още от началото, когато прохождат – падат, стават, блъскат се в топката, спъват се в стол, удрят се в ръба на масата и пак вървят напред все по-уверено.
Децата до 3 години не признават прегради, независимо, че невинаги успяват да се справят, те са готови непрестанно да опитват да постигнат това, което искат..
Те правят колосален скок в развитието си и ето няколко основни навика, които сме длъжни да формираме у тях до тази възраст.
1: Самостоятелност
Снимка: Guliver / iStock
До 3 години е важно да позволяваме на детето да прави много неща самичко, като е нужно да следим непрестанно как се справя.
Например, на детската площадка се събират майки с деца и им се иска да поговорят една с друга, да постоят на едно място. Но детето има други планове – за 5 минути то разглежда всичко, което му е интересно, после му става скучно и започва да дърпа майка си за ръката, привиквайки я да правят нови пътешествия. Майката не се съгласява, детето започва да капризничи, тя му се зъби: „Сега играй тук, защо съм ти донесла толкова играчки, всички деца си играят а ти все искаш да ходиш някъде...“
