Как бихте отговорили на въпроса дали обичате себе си. Ако сте се замисляли и преди, вероятно имате готов отговор. Ако никой досега не ви е питал подобно нещо, едва ли можете да отговорите веднага. Всъщност можем ли да преценим в какво се изразява грижата за себе си – ходим на психолог, подаряваме си спа изживяване, четем книги, които обичаме. Това са някакви конкретни неща, които е добре да вършим за себе си и несъмнено са важни, но не дават категоричен отговор на този въпрос. Психолозите предпочитат да обръщат внимание на делата и на навиците, а не на думите Затова са стигнали до извода, че съществуват три неща, които няма как да бъдат манипулирани и нагласени. Те дават ясна представа за отношението на човека към себе си.
1. Колко време се сърдите на себе си за някоя грешка
Всички грешат. Но хората се отнасят към грешките си по абсолютно различен начин. Някои си правят изводите и забравят за случилото се. Други обаче в продължение на седмици се връщат към този момент и се измъчват с натякване и упреци към себе си.
Най-интересното е, че тук въпросът изобщо не опира до чувство за отговорност. Това е наказание. При това наказание, което човек налага сам на себе си.
Колкото по-зле се отнасяме към себе си, толкова по-дълго не си позволяваме да бъдем „оправдани“. Грешката отдавна е в миналото, но вътрешният ни съд не спи и ни налага най-строго наказание.
2. Вярвате ли на доброто отношение към себе си
Представете си, че ви казват: „Браво на теб! Справи се отлично.“
Какво се случва след това? Някои ще благодарят с усмивка. Други обаче започват да оспорват оценката. „Ама моля ви се. Нищо особено. И вие бихте го направили.“
На пръв поглед изглежда, че това е проява на скромност. В действителност обаче е недоверие към себе си и подценяване на способностите.
На човек, който се отнася добре към себе си, не му е необходимо да доказва, че е идеален. Но той и не отрича добрите думи. Способен е да ги приеме без вътрешно съпротивление. На човека без особено самочувствие, който не вярва в себе си, похвалите не му се отразяват добре, дори го карат да се чувства неудобно.
3. Какво смятате за нормално
Едва ли има по-точен показател от този. Не това, което искате. А това, с което сте готови да живеете с години. Ако човек смята за нормално постоянното неуважение, хладността на партньора, грубостта на шефа или предателството, псевдоприятелството, в което се сещат за вас само когато имат нужда от помощ — проблемът не е само в околните.
Вие сте се примирили, че хората са такива, че животът е такъв, и точа. Това е показателно за собственото ви самоуважение. Не бива да търпите онова, което смятате за недопустимо, не го приемайте за норма. Уважавайте себе си, поставяйте граници, зачитайте своята личност.
