27 декември 1831 г. - Нейно Величество "Бигъл" отплава от Девънпорт

27 декември 2018 г., 00:00
461

 iurii / Shutterstock

На 27 декември 1831 г. корабът на Нейно величество "Бигъл" отплава от Девънпорт под командването на капитана на кралския флот Фицрой. На борда му пътува 22-годишният естествоизпитател Чарлз Дарвин.

Експедицията има за цел да довърши картографирането на Патагония и Огнена земя, започнати от капитан Кинг през периода 1826–183 г.

През по-голямата част от продължилата пет години експедиция Дарвин изследва крайбрежните зони и събира екземпляри от разнообразната флора и фауна. Рекордното количество събрани образци, с които благодарение на него се сдобива Британският музей, му спечелва добър прием в научните дружества.

Когато се връща в Англия през 1836 г. той използва материалите, събрани при пътуването с "Бигъл", за да създаде своята теория за произхода на видовете, която става основа на съвременната еволюционна теория.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    537 г. — В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол.
•    1703 г. — Подписан е Метуенския договор между Португалия и Англия за преференции при внос на португалски вина в Англия.
•    1845 г. — В щата Джорджия е използван за първи път етера като анестезиологично средство при комплицирано раждане.
•    1872 г. — Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.
•    1936 г. — Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач Пе-8.
•    1939 г. — При земетресение с епицентър край град Ерзинджан (Турция) загиват около 39 000 души.
•    1945 г. — Създадена е Световната банка
•    1945 г. — Белгия става членка на ООН.
•    1945 г. — Корея е разделена на Северна Корея и Южна Корея.
•    1946 г. — В България се създава Дирекция Въздушни съобщения.
•    1978 г. — В Испания се установява демокрация след 40-годишна диктатура на генерал Франциско Франко.
•    1979 г. — Съветският съюз завзема властта в Афганистан, след като президентът Хафизула Амин е убит при организиран в страната военен преврат.
•    2003 г. — Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при Атентат срещу българската база Индия в иракския град Кербала.
•    2006 г. — При експлозия на петролопровод в Нигерия загиват над 260 души, а 300 са ранени.
•    2007 г. — При самоубийствен атентат е ранена Беназир Бхуто, която по-късно умира от раните си.

Родени
 
•    1459 г. — Ян I Олбрахт, крал на Полша
•    1571 г. — Йоханес Кеплер, немски астролог, астроном и математик
•    1595 г. — Богдан Хмелницки, украински хетман
•    1654 г. — Якоб Бернули, швейцарски математик
•    1717 г. — Пий VI, римски папа
•    1776 г. — Николай Каменски, руски офицер
•    1793 г. — Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик
•    1796 г. — Мирза Галиб, индийски поет
•    1813 г. — Василий Бабкин, руски офицер
•    1817 г. — Николоз Бараташвили, грузински поет
•    1822 г. — Луи Пастьор, френски учен
•    1832 г. — Павел Третяков, руски предприемач и спонсор на изкуството
•    1838 г. — Паул Поге, немски пътешественик
•    1841 г. — Филип Шпита, музикален учен и биограф
•    1848 г. — Хосе Мануел Пандо, боливийски политик
•    1880 г. — Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог
•    1882 г. — Анастас Разбойников, български революционер
•    1885 г. — Димитър Баларев, български химик
•    1885 г. — Иван Буреш, български учен зоолог, ентомолог
•    1886 г. — Александър Станишев, български лекар
•    1892 г. — Дан Колов, български борец
•    1898 г. — Инеджиро Асанума, японски политик
•    1898 г. — Лудвиг Айделберг, австрийски психоаналитик
•    1901 г. — Марлене Дитрих, германска актриса
•    1902 г. — Любомир Далчев, български художник и скулптор
•    1909 г. — Хенрик Яблонски, полски партиен и държавен деец
•    1921 г. — Желез Дончев, български дендролог
•    1925 г. — Мишел Пиколи, френски актьор
•    1931 г. — Джон Чарлс, уелски футболист и треньор
•    1931 г. — Йозеф Лапид, израелски журналист и политик
•    1934 г. — Ваня Войнова, българска баскетболистка
•    1942 г. — Петър Дикиджиев, български архитект
•    1944 г. — Мик Джонс, британски музикант (Foreigner)
•    1946 г. — Трифун Костовски, предприемач и политик от Република Македония
•    1948 г. — Жерар Депардийо, френски актьор и режисьор
•    1948 г. — Оливие Бланшар, главен икономист в МВФ
•    1948 г. — Расим Якуб Хашим, йордански дипломат
•    1950 г. — Роберто Бетега, италиански футболист
•    1950 г. — Харис Алексиу, гръцка певица
•    1951 г. — Ернесто Зедило, президент на Мексико
•    1953 г. — Едвин Сугарев, български писател и политик
•    1955 г. — Чавдар Гагов, български режисьор
•    1960 г. — Марк Хъмфри, канадски актьор
•    1961 г. — Гидо Вестервеле, германски политик
•    1961 г. — Симеон Василев, български журналист
•    1963 г. — Иванка Бадалска-Муерова, българска спортистка
•    1965 г. — Салман Хан, индийски актьор
•    1968 г. — Любомир Герасков, български гимнастик
•    1972 г. — Мишо Шамара, български певец
•    1977 г. — Красимир Стефанов, български волейболист
•    1978 г. — Юнас Хасен Кемири, шведски писател
•    1981 г. — Емили дьо Равин, австралийска актриса
•    1984 г. — Жил Симон, френски тенисист
•    1989 г. — Катерина Лахно, украинска шахматистка

Починали

•    1342 г. — Хрельо, български феодал
•    1585 г. — Пиер дьо Ронсар, френски поет
•    1663 г. — Кристин Мари, френска принцеса
•    1707 г. — Жан Мабийон, френски учен
•    1879 г. — Дмитрий Скобелев, руски офицер
•    1899 г. — Николай Бошняк, руски офицер
•    1911 г. — Щерьо Михайлов, български революционер
•    1914 г. — Чарлс Мартин Хол, американски инженер
•    1918 г. — Карл Шлехтер, австрийски шахматист
•    1919 г. — Атанас Дуков, български опълченец
•    1923 г. — Густав Айфел, френски инженер
•    1928 г. — Стефан Петков, български революционер
•    1938 г. — Емил Вандервелд, белгийски политик
•    1938 г. — Осип Манделщам, руски поет и преводач
•    1944 г. — Петър Дънов, български духовен водач
•    1953 г. — Юлиан Тувим, полски поет и преводач
•    1963 г. — Владимир Василев, български критик
•    1965 г. — Едгар Енде, германски художник
•    1966 г. — Гилермо Стабиле, аржентински футболист и треньор
•    1969 г. — Богомир Лазов, български художник
•    1972 г. — Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г.
•    1974 г. — Владимир Фок, руски физик
•    1977 г. — Димитър Ангелов, български учител и писател
•    1978 г. — Хуари Бумиден, президент на Алжир
•    1987 г. — Мари Лангер, австро-аржентински лекар
•    1989 г. — Зуко Джумхур, босненски писател и художник
•    1993 г. — Мелитон Кантария, съветски военен
•    1995 г. — Генрих Гаспарян, арменски шахматист
•    2003 г. —
•    Алън Бейтс, британски актьор
•    Антон Петров, български военнослужещ
•    2007 г. — Беназир Бхуто, първа жена министър-председател на Пакистан

Празници

•    Православна църква — Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден) имен ден на Венцислав, Венцислава, Венци, Венец, Стефан, Стефка, Стефчо, Станко, Стайко, Стойко, Стоян, Стоил, Станка и Станимир)
•    България — Ден на военнотопографската служба на Българската армия (отбелязва се от 1991 г.)
•    Зимбабве — Ден на часовника

Ключови думи:
Коментари