Какво още се е случило на днешната дата?



Събития




740 г. — Земетресение удря Константинопол и причинява много разрушения и жертви.

1185 г. — Втора българска държава: Избухва въстанието на Асен и Петър.

1582 г. — Казашкият атаман Ермак Тимофеевич завзема Сибир, столицата на Сибирското ханство.

1795 г. — Френската революция: Прекратена е дейността на Конвента.

1905 г. — Норвегия става независима от Швеция.

1954 г. — Триест се присъединява към Италия.

1954 г. — Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.

1955 г. — Австрия обявява постоянен неутралитет след напускането ѝ от въоръжените сили на съюзниците, победили във Втората световна война.

1957 г. — В София е открит Полски културен и информационен център.

1989 г. — Народна милиция разгонва със сила активистите на Независимо сдружение „Екогласност“, които в градинката пред ресторант "Кристал" в центъра на София събират подписи срещу проекта на водностопанския комплекс Рила-Места.

1999 г. — Тържествено е открито строителството на най-големия съвместен българо-турски строителен проект — Хидроенергийна компания Горна Арда.

1999 г. — Официално е открит Музеят на Балканските войни в село Топчиево, Гърция.

2001 г. — САЩ узаконяват Патриотичния акт.

2001 г. — Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски представя правителствената програма за управлението си в парламента, но не допуска обсъждането ѝ.

2003 г. — Терористичен акт на Дубровка: Руски спецназ провеждат атака на окупирания от чеченски терористи театър в Москва, в която загиват 50 терористи и 150 невинни заложници.



Родени



1685 г. — Доменико Скарлати, италиански композитор († 1757 г.)

1759 г. — Жорж Дантон, френски революционер († 1794 г.)

1800 г. — Хелмут фон Молтке Старши, германски генерал († 1891 г.)

1820 г. — Натанаил Охридски, български духовник († 1906 г.)

1849 г. — Димитър Агура, български историк († 1911 г.)

1852 г. — Павел Бобеков, български революционер († 1877 г.)

1855 г. — Христо Цонев Луков, български военен деец († 1923 г.)

1858 г. — Станимир Станимиров, български просветен деец († 1943 г.)

1865 г. — Генко Мархолев, български военен деец († 1937 г.)

1872 г. — Костадин Манушкин, български революционер († 1912 г.)

1875 г. — Светозар Прибичевич, сръбски политик(† 1936 г.)

1879 г. — Димитър Катерински, български революционер († 1972 г.)

1880 г. — Димитър Халачев, български революционер († ? г.)

1881 г. — Стилиян Чилингиров, български писател († 1962 г.)

1884 г. — Антон Иванов, български партизанин († 1942 г.)

1888 г. — Нестор Махно, украински лидер на анархистите († 1934 г.)

1912 г. — Стойко Стойков, български езиковед († 1969 г.)

1914 г. — Адриан де Гроот, холандски шах майстор († 2006 г.)

1914 г. — Джеки Куган, американски актьор († 1984 г.)

1916 г. — Франсоа Митеран, президент на Франция († 1996 г.)

1919 г. — Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран († 1980 г.)

1922 г. — Спас Райкин, български историк († 2014 г.)

1925 г. — Ян Волкерс, холандски писател († 2007 г.)

1933 г. — Иван Тодоров, български физик

1935 г. — Тодор Тодоров, български актьор

1942 г. — Боб Хоскинс, британски актьор († 2014 г.)

1947 г. — Иън Ашли, английски пилот от Формула 1

1947 г. — Коичиро Фукуи, японски дипломат

1947 г. — Хилъри Клинтън, американски сенатор

1956 г. — Рита Уилсън, американска актриса

1957 г. — Хю Далас, шотландски футболен съдия

1959 г. — Ево Моралес, президент на Боливия

1964 г. — Свен Вет, германски продуцент

1965 г. — Кели Роуън, американска актриса

1966 г. — Ася Статева, българска тв водеща

1968 г. — Нико-Ян Хоогма, холандски футболист

1968 г. — Роберт Ярни, хърватски футболист

1971 г. — Димчо Беляков, български футболист

1973 г. — Сет Макфарлън, американски аниматор

1979 г. — Мовсар Бараев, чеченски терорист († 2002 г.)

1978 г. — Си Ем Пънк, американски кечист

1980 г. — Кристиан Киву, румънски футболист

1984 г. — Саша Коен, американска фигуристка

1986 г. — Ерик Йендришек, словашки футболист

1987 г. — Ивелин Попов, български футболист, капитан на нац. отбор по футбол



Починали



899 г. — Алфред Велики, крал на Уесекс (* ок. 849 г.)

1749 г. — Луи-Никола Клерамбо, френски композитор (* 1676 г.)

1764 г. — Уилям Хогарт, английски художник (* 1697 г.)

1817 г. — Николаус Йозеф фон Жакен, австрийски учен (* 1727 г.)

1837 г. — Артър Улф, английски инженер (* 1766 г.)

1868 г. — Вилхелм Гризингер, германски невролог (* 1817 г.)

1885 г. — Васил Чолаков, български фолклорист (* 1828 г.)

1909 г. — Ито Хиробуми, министър-председател на Япония (* 1841 г.)

1929 г. — Арно Холц, немски поет и драматург (* 1863 г.)

1933 г. — Марко Симеонов, български революционер (* 1866 г.)

1940 г. — Божирад Татарчев, български лекар (* 1870 г.)

1944 г. — Беатрис Батенберг, британска принцеса (* 1857 г.)

1945 г. — Дочо Христов, български политик (* 1895 г.)

1953 г. — Александър Огнянов, български политик (* 1884 г.)

1957 г. — Никос Казандзакис, гръцки писател (* 1883 г.)

1959 г. — Георги Попхристов, български журналист (* 1889 г.)

1966 г. — Никола Марковски, български революционер (* 1883 г.)

1968 г. — Жан Иполит, френски философ (* 1907 г.)

1972 г. — Игор Сикорски, авиоконструктор, създател на първите руски самолети и първите американски хеликоптери (* 1889 г.)

1973 г. — Семьон Будьони, съветски военачалник (* 1883 г.)

1976 г. — Юри Арнаудов, български режисьор и сценарист (* 1917 г.)

2002 г. — Мовсар Бараев, чеченски терорист (* 1979 г.)

2005 г. — Емил Кюлев, български банкер (* 1957 г.)

2005 г. — Кийт Паркинсън, американски художник (* 1958 г.)



Празници



Българска православна църква — Празник на свети Димитър Солунски (Димитровден)

Австрия — Декларация на Парламента за неутралитет на Австрия със силата на конституционен акт (1955 г., национален празник)

Бенин — Ден на въоръжените сили

България — Празник на българския строител

Науру — Традиционният празник Ангам

Сливен — Официален празник на град Сливен