21 април 1910 г. - Умира Марк Твен

21 април 2019 г., 00:00
582

Everett Historical / Shutterstock

Марк Твен е велик американски белетрист реалист, с голям принос в литературата на своята страна. Но той е и една голяма фигура в американския живот и американската култура като цяло. Дълбоко свързан с развитието на своята страна, нейните национални особености и социални противоречия, тази дълбока връзка осезателно преминава през цялото му творчество.

Произхождайки от недрата на народа, той става блестящ представител на американската хуманитарна интелигенция. При това той не преминава, подобно на много свои събратя по перо, на страната на управляващата класа, а заема критична позиция по всички главни въпроси на живота на своята страна, критикувайки господстващата политика, господстващата религия и господстващия морал.

Трудно е да се даде оценка на Марк Твен като художествен историк на своето време. Бърнард Шоу казва, че изследователите на американското общество на ХХ век трябва да се обръщат към Марк Твен толкова често, както френските историци към съчиненията на Волтер. Към тези думи следва да се добави и това, че ако някой иска да научи повече за американския живот през този период, ще намери в творчеството на Марк Твен живо описание на важното и актуалното – толкова проницателност и обобщаваща сила притежава таланта на този велик американец.

“Цялата съвременна американска литература произлиза от една единствена книга – книгата на Марк Твен Приключенията на Хъкълбери Фин. Това е най-добрата американска книга. Нищо подобно преди нея не е имало. Нищо равостойно след нея не се е появявало.” Тези думи принадлежат на един от най-големите и най-влиятелни писатели в новата литература на САЩ – Ърнест Хемингуей.

Самюъл Лангхорн Клемънс, известен на читателите по целия свят с името Марк Твен, е роден на 30 ноември 1985 г. в малкото градче Флорида в щата Мисури. Родителите били американски преселници от английски произход, примесени с ирландска кръв. Баща му – провинциален юрист, бил лишен от всякакъв практицизъм, така нужен за да преуспееш в САЩ в този период и семейството живяло в недоимък. Той умира, когато Марк Твен е едва дванадесет годишен.

Тогава решава да осъществи своята заветна мечта да стане лоцман на речен параход по Мисисипи. Плава по Мисисипи цели четири години – две като ученик и две като пълноправен капитан на речен кораб. За този период от живота си казва, че е опознал и изучил всички възможни типове човешки натури, които е възможно да бъдат срещнати в художествената, биографичната и историческата литература. Войната между Севера и Юга блокира плаването по Мисисипи и Твен е принуден да се раздели с професията си, с която толкова се е гордеел. ”Наложи ми се да търся друга работа, си спомня писателя – работих в мини в Невада, станах репортер във вестник, златотърсач в Калифорния, журналист в Сан Франциско, специален кореспондент на Сандвичските острови, кореспондент за Европа и Изтока, лектор и накрая – писател на книги и непоколебим стълб на Нова Англия.”

От  началото на 70-те години на XIX век се посвещава изцяло на писането.

През 1876 г. пише Приключенията на Том Сойер.
През 1882  г. – Принцът и просякът.
През 1884 г. – Приключенията на Хъкълбери Фин.
През 1889 г. – Един янки в двора на крал Артур.

Издава и няколко сборника със знаменити разкази: Пеша из Европа, Глупаци в чужбина и др. С годините все по-значимо място в писателската практика на Твен заемат лекции, печатни статии и есета по актуални съвременни въпроси.

В този период е на върха на славата както в своята родина, така и в целия свят. Старите европейски университети връчват на бившия лоцман академични дипломи, а през 1907 г. Оксфордския университет му дава титла доктор хонорис кауза.

Твен е очарован от науката и научните постижения. Близък приятел е с Никола Тесла, а през 1909 г. Томас Едисън го посещава в дома му. Патентова три свои изобретения, но губи много пари от тяхната неприложимост.

През 1909 г. Марк Твен пише: “Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишния без съмнение е казал: ”Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно”.

Марк Твен умира на 74 годишна възраст на 21 април 1910 г., два дни след преминаването на Халеевата комета.

Източник: www.how2manage.com

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    753 г. пр.н.е. — Ромул и Рем основават Рим.
•    1509 г. — Хенри VIII става крал на Англия след смъртта на баща си Хенри VII.
•    1526 г. — Бабур, наследникът на Чингиз хан и Тимур, разбива индийската армия и завзема Делхи.
•    1689 г. — В Англия се състои коронацията на Вилхелм III Орански и неговата съпруга Мария II Стюарт.
•    1792 г. — Русия анексира Полското кралство.
•    1836 г. — Тексаската революция: Състои се Битката при Сан Хасинто, в която тексаските войски начело със Сам Хюстън побеждават мексиканците, предвождани от ген. Антонио Лопес де Санта Ана.
•    1874 г. — Васил Друмев е ръкоположен за епископ като Климент Браницки.
•    1898 г. — Започва испано-американската война, в която Кралство Испания загубва контрола над Куба, Пуерто Рико и Филипините.
•    1918 г. — Първата световна война: Германският първокласен военен пилот Манфред фон Рихтхофен, известен като "Червения барон", е уцелен и убит при въздушен бой над Франция.
•    1921 г. — Обявено е създаването на Арменска ССР в състава на СССР.
•    1944 г. — Жените във Франция получават право да гласуват.
•    1945 г. — Втората световна война: Съветските войски достигат предградията на Берлин.
•    1954 г. — В Чехия започва процесът против „буржоазните националисти“, сред които е и бъдещият генерален секретар Густав Хусак.
•    1956 г. — Хитът на Елвис Пресли Heartbreak Hotel е първата му песен, излязла на първо място в меродавната класация на списанието Билборд.
•    1960 г. — Официално е открита новата столица на Бразилия — град Бразилия, построена само за четири години по авангардния проект на архитекта Оскар Нимайер.
•    1963 г. — Бийтълс и Ролинг Стоунс правят съвместен концерт в Ричмънд.
•    1967 г. — Няколко дни преди парламентарните избори в Гърция, полковник Георгиос Пападопулос оглавява успешен държавен преврат и налага в страната военен режим, който продължава седем години.
•    1972 г. — Министерският съвет издава постановление за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАНс факултетите на СУ.
•    1976 г. — Валери Андре става първата жена генерал във френската армия.
•    1987 г. — Терористичната организация Тигри за освобождение на Тамил Еелам извършва атентат в столицата на Шри Ланка — Коломбо, убити са 106 души.
•    1989 г. — 100 000 студенти се събират на площад Тянанмън (Пекин) по повод смъртта на лидера на китайските реформи Ху Яобан.
•    1999 г. — Терористи отвличат пасажерски самолет Ту-154 по линията Душанбе — Москва.

Родени

•    1555 г. — Лудовико Карачи, италиански художник († 1619 г.)
•    1619 г. — Ян ван Рибек, холандски корабен лекар, основател на Кейптаун († 1677 г.)
•    1671 г. — Джон Лоу, шотландски икономист († 1729 г.)
•    1774 г. — Жан-Батист Био, френски физик († 1862 г.)
•    1782 г. — Фридрих Фрьобел, германски педагог († 1852 г.)
•    1816 г. — Шарлот Бронте, британска писателка, Джейн Еър († 1855 г.)
•    1837 г. — Фредрик Байер, датски политик, Нобелов лауреат през 1908 г. († 1922 г.)
•    1851 г. — Георги Измирлиев, български революционер († 1876 г.)
•    1864 г. — Макс Вебер, немски икономист и социолог († 1920 г.)
•    1882 г. — Пърси Уилямс Бриджман, американски физик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1961 г.)
•    1889 г. — Паул Карер, швейцарски биохимик, Нобелов лауреат през 1937 г. († 1971 г.)
•    1912 г. — Марсел Камю, френски режисьор († 1982 г.)
•    1915 г. — Антъни Куин, мексикано-американски актьор, художник и скулптор († 2001 г.)
•    1921 г. — Андре Стил, френски писател и публицист († 2004
•    1922 г. — Станислав Ростоцки, руски режисьор († 2001 г.)
•    1926 г. — Елизабет II, британски монарх
•    1944 г. — Мария Гигова, българска гимнастичка
•    1947 г. — Иги Поп, американски певец
•    1949 г. — Пламен Джуров, български композитор и диригент
•    1949 г. — Татяна Бек, руски поет и литературовед († 2005 г.)
•    1958 г. — Анди Макдауъл, американска актриса
•    1958 г. — Ива Николова, българска журналистка
•    1962 г. — Тодорка Минева, български преводач и редактор
•    1963 г. — Рой Дюпюи, канадски актьор
•    1966 г. — Валентин Игнатов, български футболист
•    1967 г. — Оля Ал-Ахмед, български преводач и журналист
•    1969 г. — Адриана Дунавска, българска гимнастичка
•    1976 г. — Грегор Салто, холандски диджей
•    1978 г. — Юка Невалаинен, финландски барабанист
•    1983 г. — Тодор Алексиев, български волейболист
•    1987 г. — Ашли Грийн, американска актриса

Починали

•    43 пр.н.е. г. — Авъл Хирций, римски политик (* 90 пр.н.е. г.)
•    1073 г. — Александър II, римски папа (* ?)
•    1109 г. — Анселм Кентърбърийски, английски теолог (* 1033 г.)
•    1142 г. — Пиер Абелар, френски философ, богослов и поет (* 1079 г.)
•    1509 г. — Хенри VII, крал на Англия (* 1457 г.)
•    1574 г. — Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана (* 1519 г.)
•    1699 г. — Жан Расин, френски драматург (* 1639 г.)
•    1736 г. — Евгений Савойски, австрийски пълководец и държавник (* 1663 г.)
•    1893 г. — Себастиян Лердо де Техада, президент на Мексико (* 1889 г.)
•    1906 г. — Боби Стойчев, български революционер (* ?)
•    1915 г. — Стефан Николов, български офицер и революционер (* 1859 г.)
•    1918 г. — Манфред фон Рихтхофен, немски военен летец (* 1892 г.)
•    1924 г. — Елеонора Дузе, италианска актриса (* 1858 г.)
•    1925 г. — Коста Янков, български комунист (* 1888 г.)
•    1938 г. — Мохамед Икбал, индийски ислямски философ и поет (* 1877 г.)
•    1946 г. — Джон Мейнард Кейнс, британски икономист (* 1883 г.)
•    1966 г. — Йозеф Дитрих, германски генерал (* 1892 г.)
•    1967 г. — Анастас Ватев, български военен деец (* 1881 г.)
•    1972 г. — Хуан Карлос Кастаниньо, аржентински художник (* ?)
•    1980 г. — Александър Опарин, руски биолог (* 1894 г.)
•    1996 г. — Джохар Дудаев, чеченски лидер (* 1944 г.)
•    2003 г. — Нина Симон, американска певица и пианистка (* 1933 г.)
•    2010 г. — Хуан Антонио Самаранч, испански спортен функционер (* 1920 г.)
•    2011 г. — Бевърли Бийвър, американска писателка (* 1946 г.)

Празници

•    България — Празник на военното контраразузнаване (от 1996 г.)
•    Кения — Ден на жената
•    Пакистан — Ден на поета и философа Мохамед Икбал - (1877 - 1938), духовен баща на Пакистан
•    Рим — Рожден ден на града (753 пр.н.е.)
•    Украйна — Ден на околната среда

Ключови думи:
Коментари