Днес, 18 юли, се навършват 184 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: "Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!". И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.

И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия". Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер - "Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее". Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.

Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран. През годините Левски е бил идеал на най-различни хора, понякога с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето тръгна и загина под Еверест също с портрет на Левски в себе си.

Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, но най-големите страсти се разгоряха около 19 февруари, а не около датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски отново беше икона и неговата личност предизвика яростни спорове. Д-р Желю Желев, тогавашният дисидент и по-късно първи демократично избран президент на България, беше написал статия за Левски, която предизвика яростта на властите и беше забранена, защото той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната практика. Покойният проф. Николай Генчев, известен историк и изследовател на делото на Левски, тогава излагаше една модерна гледна точка, в противовес на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски. Впрочем не е ясно защо са ни – може би за да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – въпреки, че и сега зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е само декорация за техните доста спорни от демократична гледна точка решения и действия. И съвсем не сме още "чиста и свята република", както искаше Левски, въпреки някои техни заявления. И отново имаме недостиг от свобода.

"Нашата работа зависи от нашите собствени усилия", "Народната работа стои над всичко", "Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва", "Времето е в нас и ние сме във времето", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си". Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


1332 г. — В Битката при Русокастро българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийската, ръководена от император Андроник III Палеолог.
1334 г. — Епископът на Флоренция освещава основите на новата кампанила (камбанария) на катедралата Санта Мария дел Фиоре, проектирана от италианския художник Джото.
1789 г. — Робеспиер се присъединява към идеите на Френската революция.
1870 г. — Ватикана обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата.
1899 г. — Открита е железопътната линия Роман — Плевен (83 км).
1921 г. — Албер Калмет и Камий Герен откриват първата противотуберколозна ваксина.
1932 г. — Турция е приета за 56-ти член на Лигата на нациите.
1936 г. — С преврат в Испанско Мароко започва Гражданската война в Испания.
1942 г. — Втора световна война: В Германия са извършени успешни изпитания на първия реактивен изтребител — Messerschmitt Me 262.
1943 г. — Втората световна война: Състои се единствената битка между дирижабъл и подводница — край бреговете на Флорида (САЩ), между американския дирижабъл К-74 и германската подводница U-134, дирижабълът е свален, при което един член на екипажа му се удавя.
1947 г. — 64 Правителство на България въвежда държавен монопол върху производството на спиртни напитки.
1947 г. — Кралят на Великобритания Джордж VI подписва закон, съгласно който се признава независимостта на Британска Индия.
1954 г. — В Нюпорт (щатa Род Айлънд, САЩ) се провежда първият фестивал на джазовата музика.
1956 г. — Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват.
1968 г. — В Санта Клара (Калифорния) е създадена компанията Intel — най-големия производител на микропроцесори за персонални компютри.
1968 г. — Комунистическият лидер на Чехословакия Александър Дубчек издига лозунга Социализъм с човешко лице, с което той е приет за дисидент сред лидерите в Социалистическия лагер.
1971 г. — С обединение на емирствата Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Куейн, Аджман и Фуджейра се създава държавата Обединени арабски емирства.
1972 г. — С Указ на Държавния съвет е забранена частната лекарска практика в Народна република България.
1974 г. — Край град Константинов (Полша) е издигнато най-високото съоръжение в света — радио мачта с височина 646,38 м (рухва на 10 август 1991 г.)
1976 г. — На Летните олимпийски игри в Монреал Надя Команечи става първият атлет, който постига пълни 10 точки по гимнастика.
1992 г. — Рождената дата на Васил Левски е обявена за празник на град Левски.
1994 г. — В Буенос Айрес е извършен атентат срещу Еврейския център, при което са убити 85 души и над 200 са ранени.
1994 г. — Основан е футболен клуб АЕК Ларнака.
1996 г. — Самолет Боинг-747 на американската авиокомпания Trans World Airlines, пътуващ по дестинацията Ню Йорк — Париж, катастрофира след излитането си, загиват всичките 230 души на борда.
1997 г. — Рождената дата на Васил Левски за първи път се чества като празник на град Карлово.
1998 г. — Около 3 000 души загиват в Папуа Нова Гвинея в резултат на удар от цунами.
2012 г. — На летище „Бургас“ е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи, при което са убити 7 души и 32 са ранени.
2013 г. — Официално е открит мемориал на летище „Бургас“ в памет на загиналите при бомбения атентат година по-рано.

Родени

1501 г. — Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II.
1552 г. — Рудолф II, император на Свещената Римска империя († 1612 г.)
1635 г. — Робърт Хук, британски учен († 1703 г.)
1797 г. — Имануел Херман Фихте, германски философ († 1879 г.)
1811 г. — Уилям Мейкпийс Такъри, английски писател-реалист († 1863 г.)
1821 г. — Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран († 1910 г.)
1852 г. — Мария фон Батенберг, германска принцеса († 1923 г.)
1853 г. — Хендрик Лоренц, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1902 († 1928 г.)
1862 г. — Николай Юденич, руски генерал († 1933 г.)
1864 г. — Рикарда Хух, немска поетеса и романистка († 1947 г.)
1877 г. — Елин Пелин, български писател († 1949 г.)
1899 г. — Никола Попов, български актьор († 1963 г.)
1902 г. — Димитър Панов, български актьор († 1985 г.)
1909 г. — Андрей Громико, съветски дипломат и президент († 1989 г.)
1909 г. — Мохамед Дауд, министър-председател и президент на Афганистан († 1978 г.)
1918 г. — Нелсън Мандела, президент на ЮАР, Нобелов лауреат през 1993 († 2013 г.)
1918 г. — Руджиеро Ричи, американски цигулар († 2012 г.)
1921 г. — Аарън Бек, американски психолог
1921 г. — Джон Глен, първият американски астронавт и сенатор
1922 г. — Томас Кун, американски философ и историк († 1996 г.)
1925 г. — Иван Кондов, български актьор († 2004 г.)
1927 г. — Георги Лебамов, български общественик
1928 г. — Лина Бояджиева, българска куклена актриса, гласът на Сънчо
1932 г. — Евгений Евтушенко, руски поет
1932 г. — Любомир Киселички, български актьор († 1983 г.)
1935 г. — Христо Градечлиев, български художник († 2004 г.)
1937 г. — Роалд Хофман, американски химик от полски произход, Нобелов лауреат през 1981 г.
1938 г. — Иън Стюарт, пианист в групата Ролинг Стоунс († 1985 г.)
1938 г. — Пол Верховен, нидерландски режисьор
1942 г. — Джачинто Факети, италиански футболист († 2006 г.)
1944 г. — Дейвид Хъмъри, английски хърделист
1944 г. — Мирчо Иванов, български дипломат
1950 г. — Ричард Брансън, британски предприемач
1952 г. — Албер Камил Витал, министър-председател на Мадагаскар
1961 г. — Кръстьо Лафазанов, български актьор
1963 г. — Марк Жирардели, люксембургски скиор
1967 г. — Вин Дизел, американски актьор
1975 г. — Дарън Малакиан, американски китарист
1977 г. — Александър Морозевич, руски шахматист
1980 г. — Кристен Бел, американска актриса
1980 г. — Рьоко Хиросуе, японска актриса
1985 г. — Чейс Кроуфърд, американски актьор
1993 г. — Лее Таемин, корейски изпълнител

Починали

1488 г. — Алвизе Кадамосто, венециански мореплавател (* ок. 1432 г.)
1548 г. — Паскуал де Андагоя, испански конкистадор (* 1495 г.)
1610 г. — Микеланджело да Караваджо, италиански художник (* 1573 г.)
1650 г. — Кристоф Шайнер, немски астроном (* 1575 г.)
1721 г. — Жан-Антоан Вато, френски художник и гравьор (* 1684 г.)
1817 г. — Джейн Остин, английска писателка (* 1775 г.)
1818 г. — Николай Новиков, руски писател, просветител, журналист, книгоиздател (' 1744)
1826 г. — Айзък Шелби, американски военнослужещ и политик (* 1750 г.)
1868 г. — Спиро Джеров, български революционер (* 1834 г.)
1868 г. — Хаджи Димитър, български революционер и четнически войвода (* 1840 г.)
1872 г. — Бенито Хуарес, президент на Мексико (* 1806 г.)
1884 г. — Фердинанд фон Хохщетер, австрийски геолог (* 1829 г.)
1895 г. — Стефан Стамболов, министър-председател на България (* 1854 г.)
1899 г. — Хорейшо Алджър, американски писател (* 1832 г.)
1918 г. — Елизавета Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1864 г.)
1977 г. — Георги Брадистилов, български математик (* 1904 г.)
1982 г. — Роман Якобсон, руски мислител (* 1896 г.)
1986 г. — Стенли Роуз, английски благородник, учредител на УЕФА и председател на ФИФА (* 1895 г.)
2001 г. — Александър Мирер, руски писател (* 1927 г.)

Празници

Ден на гражданска защита — Отбелязва се от 1993 г.
Левски и Карлово — Ден на града
Уругвай — Ден на конституцията