14 април 1933 г. – Ражда се Борис Стругацки

14 април 2019 г., 00:00
477

FabrikaSimf / Shutterstock

Роден през 1933 г., Борис Стругацки преживява една година в блокадата на Ленинград през Втората световна война. Дипломира се като „звезден астроном“ в Ленинградския университет през 1955 г. Работи в Пулковската обсерватория, а от 1964 г. е професионален писател. След смъртта на Аркадий през 1991 г. Борис пише само още два романа под псевдонима си С. Витицки.

Заедно с брат си Аркадий Борис Стругацки създава няколко десетки произведения, превърнали се в класика на научната и социалната фантастика. Първият им разказ „Отвън“ е публикуван през 1958 г. в младежкото списание „Техника молодежи“. Книгите им „Обитаемият остров“, „Понеделник започва в събота“, „Далечната планета“, „Трудно е да бъдеш Бог“, „Хотел "Загиналият алпинист", „Милиард години до свършека на света“, „Шест кибритени клечки“, „Нощ на Марс“ са култови за поколения читатели. През 60-те и 70-те години на миналия век братя Стругацки са най-известните и издавани по света съветски писатели.

По произведенията на братя Стругацки са заснети 17 филма, най-известните от които „Сталкер“ и „Обитаемият остров“.

Борис Стругацки умира на 20 ноември 2012 г. Месец и половина преди това той дава едно от последните си интервюта пред Obekti.bg.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    73 г. — По време на римската обсада на израелската крепост Масада стотици евреи извършват акт на масово самоубийство, за да не бъдат пленени.
•    971 г. — След ожесточено сражение, продължило два дни, византийската армия превзема Велики Преслав и пленява българския цар Борис II.
•    1205 г. — В битката при Адрианопол (дн. Одрин) българският цар Калоян разгромява рицарите от Латинската империя.
•    1611 г. — Принц Федерико Цези за първи път използва думата телескоп.
•    1687 г. — Английският крал Джеймс II дава равни права на католици и протестанти.
•    1775 г. — Бенджамин Франклин създава във Филаделфия първата организация за забрана на робството в САЩ.
•    1849 г. — Унгария се обявява за независима от Австрия със свой лидер Лайош Кошут.
•    1865 г. — Във Вашингтонския театър актьорът Джон Буут смъртоносно ранява президента на САЩ Ейбрахъм Линкълн, който умира на следващия ден.
•    1876 г. — От 14 до 16 април се провежда Оборищенското събрание.
•    1877 г. — Издадена е везирска заповед, с която екзарх Антим I е уволнен и изпратен на заточение в Мала Азия.
•    1879 г. — Европейска комисия единодушно приема Органическия устав на Източна Румелия.
•    1894 г. — Направена е първата демонстрация на кинескопа, изобретен от Томас Едисон.
•    1900 г. — Избухва въоръжен бунт против натуралния десятък в Тръстеник, Русенско, потушен от армията на 19 април.
•    1900 г. — Официално е открит моста Александър III в Париж от френския президент Емил Лубе по повод Световното изложение.
•    1912 г. — По време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът Титаник се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд (през нощта на 14 срещу 15 април) и потъва.
•    1916 г. — Това е първият ден от април с.г. след като от 24:00 ч на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април.
•    1923 г. — Сключва се договорът Ено между Българската народна банка и подполковник Анри Ено за изплащане на българските задължения към Франция и Белгия, натрупани преди и по време на Първата световна война.
•    1925 г. — Извършен е атентат над цар Борис III в прохода Арабаконак от комунистическа групировка.
•    1928 г. — Регистриран е първият трус на Чирпанското земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер.
•    1929 г. — В Монте Карло се провежда първото Гран При Монако.
•    1929 г. — Учредена е Балканската купа по футбол.
•    1932 г. — В Санкт Петербург е газифицирана първата жилищна сграда на улица "Ризовская" 15.
•    1941 г. — Втората световна война: Британската авиация извършва втора бомбардировка на София без жертви.
•    1941 г. — Втората световна война: Уинстън Чърчил издава тайна заповед за прекратяване на ежеседмичните отчети за загубите на британския флот като деморализиращи населението.
•    1988 г. — СССР подписва споразумение, с което поема ангажимента да изтегли войските си от Афганистан.
•    1991 г. — От музея на Ван Гог са откраднати 20 картини на стойност 500 млн. долара.

Родени

•    1572 г. — Адам Танер, австрийски математик († 1632 г.)
•    1629 г. — Кристиан Хюйгенс, холандски физик, астроном и математик († 1695 г.)
•    1857 г. — Беатрис Батенберг, британска принцеса († 1944 г.)
•    1859 г. — Николай Романов, велик руски княз, учен, политик и държавник († 1919 г.)
•    1862 г. — Коста Шахов, български общественик († 1917 г.)
•    1862 г. — Пьотър Столипин, руски политик († 1911 г.)
•    1868 г. — Георги Белев, български революционер († 1945 г.)
•    1878 г. — Тома Попгеоргиев, български учител и свещеник († 1936 г.)
•    1889 г. — Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист († 1952 г.)
•    1903 г. — Анри Корбен, френски ислямовед († 1978 г.)
•    1904 г. — Джон Гилгуд, английски класически актьор († 2000 г.)
•    1912 г. — Парашкев Хаджиев, български композитор († 1992 г.)
•    1925 г. — Род Стайгър, американски актьор († 2002 г.)
•    1926 г. — Рене Госини, френски писател († 1977 г.)
•    1931 г. — Димитър Добрев, български борец
•    1936 г. — Живко Бояджиев, български езиковед († 2007 г.)
•    1936 г. — Франк Серпико, американски полицай
•    1939 г. — Антон Карастоянов, български актьор († 2005 г.)
•    1939 г. — Миле Марковски, български и македонски писател († 1975 г.)
•    1941 г. — Джули Кристи, британска актриса от индийски произход
•    1941 г. — Пола Ракса, полска актриса
•    1943 г. — Цветан Тотомиров, български армейски офицер
•    1945 г. — Ричи Блекмор, британски китарист
•    1948 г. — Димитър Дъбов, български политик
•    1948 г. — Татяна Набатникова, руска писателка
•    1951 г. — Пьотър Мамонов, руски актьор
•    1954 г. — Брус Стърлинг, американски писател
•    1961 г. — Робърт Карлайл, британски актьор
•    1965 г. — Петьо Драгиев, български волейболист
•    1967 г. — Джеймз Улвет, канадски актьор
•    1968 г. — Антъни Майкъл Хол, американски актьор
•    1971 г. — Витомир Саръиванов, български журналист и телевизионен водещ
•    1972 г. — Симеон Лютаков, български актьор
•    1973 г. — Ейдриън Броуди, американски актьор
•    1973 г. — Роберто Аяла, аржентински футболист
•    1974 г. — Ара Минасян, арменски шахматист
•    1975 г. — Лита, професионална кечистка
•    1977 г. — Сара Мишел Гелар, американска актриса
•    1985 г. — Кристоф Лайтгеб, австрийски футболист
•    1987 г. — Ервин Хофер, австрийски футболист

Починали

•    814 г. — Хан Крум, български владетел (* 8 век)
•    911 г. — Сергий III, римски папа (* неизв.)
•    1070 г. — Герхард, херцог на Лотарингия (* 1030 г.)
•    1132 г. — Мстислав I, велик княз на Киевска Русия (* 1076 г.)
•    1612 г. — Сасаки Коджиро, японски мечоносец (* 1585 г.)
•    1682 г. — Авакум Петрович, руски писател (* 1621 г.)
•    1759 г. — Георг Фридрих Хендел, германски композитор (* 1685 г.)
•    1848 г. — Хачатур Абовян, арменски писател (* 1805 г.)
•    1860 г. — Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог (* 1794 г.)
•    1888 г. — Николай Николаевич Миклухо-Маклай, руски етнограф и антрополог (* 1846 г.)
•    1892 г. — Христо Караминков, български революционер (* ок. 1846)
•    1900 г. — Осман паша, османски офицер (* 1832 г.)
•    1910 г. — Михаил Врубел, руски художник (* 1856 г.)
•    1917 г. — Людвик Заменхоф, полски лекар, създател на есперанто (* 1859 г.)
•    1925 г. — Константин Георгиев, български военен деец (* 1873 г.)
•    1929 г. — Георги Кирков, български учен (* 1848 г.)
•    1930 г. — Владимир Маяковски, руски писател (* 1893 г.)
•    1935 г. — Еми Ньотер, немска математичка (* 1882 г.)
•    1944 г. — Николай Ватутин, съветски генерал (* 1901 г.)
•    1970 г. — Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън (* 1919 г.)
•    1975 г. —
•    Фредрик Марч, американски актьор (р. 1897 г.)
•    Клайд Толсън, американски директор на ФБР (* 1900 г.)
•    1975 г. — Юрий Тошев, български шахматист (* 1907 г.)
•    1979 г. — Хари Майен, немски драматург (* 1924 г.)
•    1980 г. — Джани Родари, италиански писател (* 1920 г.)
•    1985 г. — Дико Диков, български офицер и политик (* 1910 г.)
•    1986 г. — Симон дьо Бовоар, френска писателка-феминистка (* 1908 г.)
•    1991 г. — Илия Джаджев, поет от Социалистическа Република Македония (* 1926 г.)
•    1995 г. — Бърл Айвс, американски актьор и кънтри певец (* 1909 г.)
•    1997 г. — Видое Подгорец, македонски писател (* 1934 г.)
•    2005 г. — Ивайло Петров, български писател (* 1923 г.)
•    2007 г. — Бари Нелсън, американски актьор, първият екранен Джеймс Бонд
•    2008 г. — Хорст Бингел, немски поет и белетрист (* 1933 г.)
•    2009 г. — Морис Дрюон, френски писател (* 1918 г.)
•    2010 г. — Ерика Буркарт, швейцарска поетеса, белетристка и есеистка (* 1922 г.)
•    2010 г. — Питър Стийл, вокал, басист и композитор на готик-дуум групата Тайп О Негатив (* 1962 г.)
•    2012 г. — Пиермарио Морозини, италиански футболист (* 1986 г.)
•    2013 г. — Колин Дейвис, британски диригент (* 1927 г.)

Празници

•    св. Мартин — имен ден Мартин и Мартина
•    Военна академия „Георги Раковски“ — Патронен празник на ВА “Г.С.Раковски”
•    Ангола — Ден на младежта
•    Грузия — Ден на майчиния език
•    Украйна — Ден на КАТ
•    Хаити, Салвадор, Хондурас и Венецуела — Панамериканските дни

Коментари