Да бъдем открити. Ако бяхме на смъртно легло и знаехме колко време още ни остава, щяхме да бъдем далеч по-решителни. Може би съществено различни хора. Може би щяхме да сме отворили онзи бизнес, за който си мислим толкова отдавна. Или да сме последвали страстта си в някаква съвсем различна посока. Да сме отделили повече време за личния си живот. За най-близките:
„Затворете очи и помислете за това”, призовава блогърът Марк. Може да е странно, дори малко жестоко, но си представете, че лежите някъде и знаете, че нямате повече време. Или че имате още няколко години. След като го сторите и ги отворите ще видите две основни неща пред себе си, които не сте забелязвали отдавна – живот и възможности.
Вместо да чакаме нещо да се случи, можем да предприемем действия, за да осъществим мечтите си и да направим живота си по-значим за останалите (от което идва истинското усещане за щастие). Както и да прекратим следните напълно излишни и вредни за нас самите навици и практики:
1. Спрете да следвате познатия стар график. Толкова много хора изживяват дните си сред обстоятелства, които ги правят нещастни, и така и не поемат инициатива, за да променят положението си. Най-основното ядро на човешкия дух е естествената страст за изследване и растеж. Този растеж идва директно от опитите ни с нови изживявания. Следователно няма по-велика дестинация в живота от това да се насочим към безкрайно променящ се хоризонт.
2. Спрете да игнорирате образоването си. Независимо дали го обичате или мразите, училището прави лесен личния растеж. В него разбираме неща, които никога не бихме си помислили сами, ако не сме там. Поставени сме в ситуации, проектирани, за да предизвикат ума ни. Когато завършим образованието, никой вече не ни контролира и не ни стимулира да се учим в изкуствена среда. Сами си поставяме целите. Но въпреки че никой не ни предизвиква, все пак сами трябва да продължим да се предизвикваме и да добавяме нови знания всеки ден.
3. Спрете да опитвате да променяте хората около вас. Началото на истинската любов се състои в това да позволим на хората, за които ни е грижа, да бъдат напълно себе си и да не опитваме да ги вписваме с собствената си представа за тях. Иначе обичаме само идеята за тях в ума ни.
