10 прости въпроса за човешкото тяло, на които науката още не може да отговори

02 март 2019 г., 08:23
7656

Shutterstock

Днес знаем за човешкото тяло повече от когато и да било. Въпреки напредъка на науката обаче много наши особености остават загадка. Например:

1. Защо имаме отпечатъци на пръстите?

Науката не знае нищо за природните функции и причини за появяването на онези странни нарези по върховете на пръстите ни. Възможният отговор може би се крие в изучаването на странното заболяване адерматоглифия – хората, които страдат от него, са идеалните потенциални престъпници, защото просто нямат отпечатъци. Освен това те се потят много по-малко, а иначе са точно толкова здрави, колкото и всеки друг. Учените се надяват, че като изучат генома им, ще разберат еволюционната тайна на този феномен.

2. Как действат пробиотиците?

Ако гледате телевизия, едва ли сте пропуснали рекламите за кисели млека с пробиотични свойства. Производителите твърдят, че продуктите им съдържат живи бактерии, които влияят благотворно на цялостното здраве. Учените отдавна знаят това свойство на пробиотиците – полезни култури, живеещи в човешките черва.

От рекламите обаче не става много ясно какво точно правят тези бактерийки, за да подобрят здравето ни. Защото никой не знае. Точно така, учените тепърва започват да изследват какви точно предимства за здравето имат бактериите от всеки вид пробиотици – а те са стотици. Смята се, че резултатите ще дадат отговор на много други въпроси, свързани с лекуването на различни болести.

3. Защо имаме различни кръвни групи?

Вероятно знаете, че има четири основни кръвни групи. Знаете и коя е вашата. Това е много важно, защото преливането на кръв от неправилна група може дори да ни убие.

Кръвните групи са се появили преди 20 млн. години. Само че учените не могат да разберат защо това се е случило и най-вече – защо са различни. Те се класифицират по антигените в кръвните клетки, които прекрасно си „общуват” с антигени от своето семейство, но атакуват тези от другите. Науката предполага, че това има някаква връзка с имунната система, но какъв е смисълът – никой не знае. Според една от теориите кръвните групи са се развили като начин за борба с инфекциозните болести. И действително, хора с различни групи имат по-висок имунитет към различни болести.

4. Остава ли мозъкът активен след обезглавяване?

Много легенди разказват как обезглавени хора остават в съзнание за няколко ужасяващи мига след падането на гилотината. Записани са истории как главите гримасничат или мигат, при това реагирайки на външни влияния. Науката не знае колко дълго може мозъкът ни да остане активен в такава ситуация. Не може и да разбере, защото никой няма да позволи на учените да обезглавят човек, за да го изследват.

Документиран е само един подобен експеримент, и то по време на Френската революция. Лекарят Габриел Боро описва как очите на отрязана мъжка глава са се отворили и за кратко се фокусирали върху някаква точка, а после се затворили завинаги. Според Боро това доказва, че някои функции на мозъка остават активни почти 30 секунди след обезглавяването. Дали съзнанието е сред тях обаче, ние не знаем.

5. Важни ли са за хората феромоните?

Когато дойде моментът за възпроизвеждане, животните разчитат на мириса на феромоните, за да си намерят партньор. Учените обаче още се опитват да разберат дали те играят подобна роля и при хората. Ние имаме органа, който позволява те да бъдат надушени, но той е много недоразвит и не е ясно дали въобще действа.

Изследванията обаче доказват, че всички имаме свой уникален мирис, който дължим на генома си. Така новородените познават майка си по миризмата, а ако жени редовно прекарват дълго време заедно и усещат мириса си, менструалният им цикъл се синхронизира. Човешкото обоняние остава една от най-неясните за науката сфери.

 

Страници

Ключови думи:
Коментари