Семейният психолог Светлана Меркулова смята, че дори една небрежно изтървана фраза може силно да въздейства върху психиката на малкия човек. Затова трябва внимателно да се подбират думите при общуване с малчугана, а някои изрази е по-добре съвсем да се забравят от майките и татковците.

1. На твоята възраст бях отличник/ка

От раждането до около 6 годишна възраст мама и татко за детето са практически богове, които знаят всичко. Те формират отношението на малчугана към света и към себе си като личност. Конкретно в тази фраза може да се види конкуренцията на родителя с детето, все едно казва на детето си: „Ти никога няма да ме достигнеш! Колкото и да се стараеш, аз съм по-добър от теб.“ Деца, пораснали в такава среда, като правило, цял живот доказват на семейството, че са добри. Разбира се, говорейки подобни неща, вие действително стимулирате нарцистичната част в психиката на детето, което го провокира да постигне определени цели. Но бедата е в това, че понякога човек се стреми към нещо не заради себе се, а заради мама и татко, за да видят те най-после, че е достоен за тях. Израствайки, такива деца никога не се радват на успехите си, а се радват само когато родителите им признават постиженията им, което не винаги се случва.

2. Ти си моята кокошчица, маймунка, прасенце.

Как ли не наричат родителите своите деца. Всичко това води до обезличаването на детето, сякаш детето е някаква играчка, с която можеш да правиш каквото си поискаш. В началото на своя живот синът ви или дъщеря ви  ще приема безкритично всяка казана дума, ще ви се доверява. Кажете на детето, че е глупак вместо „Нужна ти е помощ, чакай да ти обясня“ и детето ще приеме това. Например, майка, обхваната от възпитателен порив, казва на сина си, че е страхливец. В последствие, при запознаване момчето се представя така: „Казвам се Ваня Иванов, аз съм страхливец“. Когато чуете подобно нещо, трябва да се замислете как общувате със собственото си дете. Името на човека е неговото представяне пред света. В някои семейства измислят безброй весели названия на детето, а не трябва. Името винаги трябва да е на първи план, с него човек в последствие ще се идентифицира в този свят, ще се усеща цялостен. Ако вие наричате детето „кокошчица“, „зайче“, „малкия“ вие сякаш откъсвате парченце от неговото име (от личността му).

3. Виж Катя има шестица на контролното, а ти – петица

Повечето родители правят това от най-добри подбуди. Повечето родители са имали такъв опит от детството си и си казват: „Няма нищо страшно, и на мен са ми казвали така, а виж ме сега“. Може би са забравили колко е болезнено това, когато мама или татко те отхвърлят и ти казват: „Катя е по-добра от теб“. Това е болезнен опит, който децата често пренасят в живота си като възрастни. Тази Катя те започват да ненавиждат. Винаги е неприятно за детето, когато го сравняват с някой друг – съученик, брат или сестра. Такива вече възрастни хора винаги продължават да се сравняват с другите и все не в своя полза.