6. Масово производство на духовни учители. 

Има няколко широко рекламирани духовни традиции, които постоянно произвеждат хора, които се смятат за просветлени или учители, но всъщност не е така. Това е като някакъв духовен конвейер: малко сияние, малко прозрение и – оп-а – ти си просветлен и може да просветляваш околните в същия стил. Проблемът не е в това как обучават тези учители, проблемът е в това, че те се представят за духовни учители.

7. Духовна гордост. 

Духовната гордост възниква, когато след многогодишни напрегнати усилия практикът действително достига определено ниво на мъдрост и използва това достижение, за да оправдае липсата на по-нататъшна практика. Усещането за „духовно превъзходство“ – е още един симптом на тази болест, предаваща се по духовен път. Симптомът е фино усещане за „аз съм по-добър и по-мъдър от останалите, защото аз вървя по духовен път“.

8. Колективно съзнание. 

То още се нарича групово мислене, психология на култа или болестта на ашрамите. Това е коварен вирус, много подобен по доста свои елементи на традиционната съзависимост. Участниците в духовната група сключват между себе си фино и неосъзнато споразумение за това как е правилно да се мисли, говори, облича и действа. Личностите и групата, заразени от „колективно съзнание“ отхвърлят другите личности, ценности и обстоятелства, които не се вписват в техните правила.

9. Комплексът на избрания. 

За съжаление, комплексът на избрания се отнася не само за евреите. Това е убеждението, че „нашата група е по-духовно развита, силна и просветлена или по-просто казано, най-добрата от всички останали групи“. Има много важно различие между разбирането, че човек е намерил правилния път за себе си, учителя за себе си или своя група от съмишленици и усещането, че той е намерил Единствените такива.

10. Смъртоносния вирус „аз достигнах“. 

Тази болест е особено опасна, доколкото може да бъде и смъртоносна за духовната ни еволюция. Това е убеждението, че сме постигнали целите на духовния път. Когато това се загнезди в нашата психика, духовният ни прогрес спира. Когато започваме да вярваме, че сме стигнали края на пътя, по нататъшното ни израстване се прекратява.