1. Духовен „фаст-фууд“.
Когато духовността се смесва с култура, която цени скоростта, многозадачността и получаването на незабавно удовлетворение, получаваме духовен „фаст-фууд“. Той се явява резултат на широко разпространените и напълно разбираеми фантазии за това, че лесно и бързо можем да се отървем от страданията. Обаче трябва да ни е съвсем ясно: духовната трансформация не може да се достигне ненадейно и необмислено.
2. Изкуствена духовност.
Изкуствената духовност се проявява в това, че човек разговаря, облича се и постъпва така, както си представя, че би правил духовния човек. Това е вариант на имитация, както например плат с рисунка на леопард имитира истинската кожа на леопарда.
3. Объркана мотивация.
Макар стремежът ни към израстване да е винаги истински и чист, той често се смесва с по-низши мотиви като да бъдем обичани, желание за принадлежност, желание да запълним вътрешна пустота, убеждение, че духовният път ще отстрани страданията ни, и духовни амбиции – желанието да бъдем особени, най-добрите, „единствени по рода си“.
4. Отъждествяване с духовен опит.
В този случай егото се отъждествява с духовен опит и си го присвоява. Започваме да вярваме, че въплъщаваме това прозрение, което някога ни е посетило. В повечето случаи тази болест не се задържа. Но в хората, които се смятат за просветлени и/или стават духовни учители, тя се задържа дълго.
5. Одухотворено его.
Тази болест се появява, когато самата структура на егоическата личност се отъждествява дълбоко с духовните идеи и концепции. В резултат се получава непробиваема егоическа структура. Когато егото се одухотворява, ставаме неуязвими за помощ, нова информация или конструктивна обратна връзка. Ставаме непроницаеми, духовният ни растеж спира и всичко това е в името на духовността.
