От Конан Дойл до Богомил Райнов - миризмата на горчиви бадеми се носи около поредната жертва, умъртвена с цианкалий.

Мнозина обаче ще се изненадат колко често се среща тази отрова в растенията, които ползваме за храна.

Цианидът се произвежда по естествен начин от ябълки, праскови, кайсии, ечемик, сорго, лен, бамбук.



Разбира се, това не е безцелно, а предопределено от еволюционната борба, смята проф. Кенет Олсен от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, САЩ. Според него по този начин растенията се предпазват от прекаления апетит на животните.

В развитите държави растенията, съдържащи цианид, не са заплаха за потребителите, благодарение на държавното регулиране и модерните методи за преработка. Но в някои африкански страни, където масово се консумира цианосъдържаща тапиока, голям брой бедни страдат от хронично отравяне, известно като конзо.

Растенията трупат слабоактивни цианиди, обикновено като захари с цианидна група (въглерод с тройна връзка с азот).Този цианогенен гликозид се съхранява в определена част от клетките на растението, докато в същите клетки, но на друго място, е "отварачката" - ензим, активиращ отровата.



Ако някой сдъвче клетката, ензимът и гликозидът се смесват. Нещо като бинарна химическа мина.

Още по-хитър е механизмът по който ви трови цианидът. Той пречи на клетките да ползват кислорода в кръвта, като се залепват вместо него в "биомашинките", превръщащи храната в енергия. Така настъпва молекулярно задушаване.