Защо има приливи и отливи?
Много лесен въпрос – заради Луната и гравитацията естествено, ще кажете. Но как всъщност става? Колко са приливите през деня? По цялата Земя ли са, или само от едната й страна – и коя? И… как е при пълнолуние – влияе ли то на водата в океана?
Красиво и романтично е да се разхождате по десетките метри пясък, там, където допреди малко са бушували вълните. Но питали ли сте се – къде все пак отиде тази вода?
Отливът и приливът са много по-интересни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Нека започнем с това какво всъщност са. Приливът е времето между най-ниското и най-високото ниво на водата, т.е. времето, през което морето (океанът) се надига. Отливът – обратно, времето, в което водата спада от най-високото си до най-ниското равнище.
Те са рожба на играта не само на силите на привличане, но и на центробежните сили между Земята и Луната.
Нашият естествен спътник обикаля планетата ни за 28 дни. Той не може да избяга, защото земната гравитация е по-силна от неговите центробежни сили и го държи.
Но и Луната проявява характер и със своята гравитационна сила привлича всичко, което може, от Земята. Твърдата земя – скали и почви, й се опъват, но с водата е по-лесно. Тя е течна, т.е. подвижна, и затова се поддава на влиянието й.