Луната „издърпва“ океана от страната на Земята, обърната към нея, и там настъпва прилив. Защо обаче той се случва два пъти в денонощието?
Точно на противоположната страна на Земята гравитационната сила на Луната в същия този момент е най-слаба – защото спътникът е най-далече. Значи водата е по-свободна и центробежната сила я „подгонва“ от земята, но не толкова, че да се зарее в Космоса, а точно колкото да й се вдигне нивото.
Това е вторият прилив. Съответно между тях - от другите две страни на земното кълбо, по това време е отлив.
Но Земята се върти около себе си за 24 часа. При това тя се „плъзга“ под приливите. И тъй като човекът не усеща земната ротация, просто вижда как морето се надига. Това става веднъж на всеки 12 часа – откъм Луната и откъм противоположната страна. Ето ги двата прилива, а отливите са 6 часа преди (съответно след) „високата вълна“. Всъщност, за да сме точни, трябва да споменем, че приливът и отливът продължават общо 12 ч. и 25 мин.
Колко е мощен приливът, зависи от разположението на Слънцето и Луната спрямо Земята. Ако трите небесни тела са на една линия, приливът е много силен (притегателната сила на светилото се добавя към тази на спътника), също и отливът. Това се случва на всеки 14 дни – тъкмо тогава са новолуние и пълнолуние. През останалите фази на Луната, когато трите тела са под прав ъгъл едно спрямо друго, силите на Слънцето и Луната действат една срещу друга и високата вода не е чак толкова висока.
А защо приливът не е еднакво силен по цялата планета? Общият барицентър (или общ център на масата), около който се върти системата Земя–Луна, е на около 4700 км от центъра на Земята, но вътре в земното кълбо (на дълбочина около 1650 км). Неговото положение е причината силата на прилива и отлива на френския бряг на Атлантика да не е същата като тази на Жълто море или в Мексиканския залив например.
Автор: Гергана Стоилова
