В пещерата. Страх ме е, но продължавам

23 септември 2017 г., 09:33
349

Shutterstock

"Завършил" курса в един от големите софийски клубове, занимаващи се с екстремни спортове, завързал нови познанства с готини хора, по странни стечения на обстоятелствата попаднах на "шепа безумци", заели се със задачата да "освобождават" мозъци от оковите на консуматорското ежедневие, в което сме впримчени.
За тези от вас, които не знаят, Боснек се намира на има-няма 30 километра от София. А там е 

Духлата - най-дългата пещера в България.

Малко спускане, завой надясно, хоризонтална галерия, забиващи се в коленете малки, остри и мокри камъчета. Това е началото на моето първо голямо ходене в пещера. След няколко метра болката в коленете ми подсказва, че е време за нова стратегия за придвижване - патешко ходене, комбинирано с пълзене тип Spiderman, само дето по пода. Осветлението на групата ни се състои от 3 карбидки и 2 Zoom-чета. Двамата с ел. осветлението бяхме по средата на карбидките... това, което се опитвам да ви кажа, е, че беше много светло. А иначе в пещерата е пълен мрак.

И парадокс - със затворени очи е по-светло, отколкото с отворени.

В първите метри всичко наоколо е кафяво и някак си студено и неприветливо, но колкото повече човек навлиза в Духлата, толкова повече тя го приема и толкова по-уютно и топло става, чувството за принадлежност към Пещерата все повече те завладява... Невъзможно е за мен да пресъздам маршрута, по който минахме, пък и не ми е това целта. Не че не разпитвах при всяка удобна възможност къде сме. Последното нещо, което успя да ми влезе в главата, бяха имената. Движение напред. Трудно е за обикновен човек да поеме и осъзнае всичко, което става около него.

В един момент лазиш по корем, в следващия се катериш, после пък трябва да се спуснеш по кална скала, след малко се завираш с краката напред в цепка от другата страна, на която трябва някак си да не се изръсиш, защото е около 2 метра високо, провираш се през тесняци*, през които каската едва минава, търкаляш се настрани из широките галерии, за да пестиш сили, заклещваш се между две стени и драпаш някак нагоре, пак заклещен се спускаш по отвесен комин, който заплашително криволичи надолу... и после пак отначало.

Тотална свобода. Знам, че звучи абсурдно - свобода под хиляди тонове скала или пък провирайки се в някой тесняк?! Ами къде остана безкрайното синьо небе или пък губещото се в хоризонта море? Свободата е в това да търсиш колкото можеш и колкото искаш. Да джапаш в подземна река, да се спускаш в поредната пропаст, да провериш какво има след криволичещия меандър.

Красотата. Всичко в Пещерата е красиво. Красиво е самото усещане за движение. Красиви са хилядите образувания, бистрите езерца, облите форми, които преобладават. Реката, която тече от векове, продължава своята неуморна дейност. Сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, драперии, кристали. Пещерните образувания са перлата в короната на Красотата.

Защо го правя? Не знам. Знам, че скоро не съм го правил и усещам липсата му много. На курсистите казвах, че го правя заради предизвикателството, заради приятелите, заради откривателството. Не са лъжа тези работи. Истинската причина обаче е необяснима.

Страх ли ме е? Естествено, че ме е страх. Страх ме е от тъмното, страх ме е от високото, страх ме е от проблем с екипировката, страх ме е от инцидент с човек в групата.

Как го преодолявам? Не го преодолявам. Живея със страха. Предизвиквам го, предизвиквам себе си. Понякога не успявам. Но не се отказвам.

Рисковете. Много са, но всички се контролират. С внимание, с обучение, с предварително проучване, накратко казано - с подготовка. Задължително се свържете с инструктор от пещерен клуб, преди да тръгнете сами за необлагородена пещера. Дори и да сте уверени в себе си, дори и да не харесвате хората в клуба. И, добре де, земетресенията няма как да ги контролираме.

Азът. Всичко под земята зависи от теб - от психиката, от физиката, от знанията, от мисълта. От другата страна на монетата е физическото ти оцеляване. Твоето и на хората в групата ти. А хората можем много. Единствено трябва да махнеш границите и да се наслаждаваш.

* Тесняк - тесен проход в пещерата.

Спас Филипов

Ключови думи:
Коментари