Преди 66 млн. в нашата планета се врязва астероид, чийто взрив се е равнявал на 10 млрд. атомни бомби от Втората световна. Той предизвиква масови пожари и гигантски цунамита и дори отделя толкова голямо количество сяра в атмосферата, че закрива Слънцето. Крайният резултат? Масово изтребление на близо 75 процента от живота на Земята, включително всички нелетящи динозаври.
Поне това е една от най-популярната, но често оспорвана теория за случилото се. Сега изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, я потвърждава официално и предоставя „безпрецедентен поглед“ в непосредствените последици от удара на астероида.
Международен екип с над две дузини учени е анализирал ключови проби от скалите в планините и хълмовете около Чиксулуб - древен ударен кратер с диаметър около 180 км и първоначална дълбочина до 17 – 20 км, намиращ се на полуостров Юкатан. Минути след сблъсъка около кратера се образува пръстен от хълмове. В рамките на няколко часа водите на океана го наводняват и натрупват близо 90 метра скали в основата му. Един ден по-късно в кратера е отложен 130-метров материал (един от най-високите геоложки рекорди в това отношение). На следващия ден цунами донася материал от далечни брегове, включително въглен.
Източник: University of Arizona, Space Imagery Center
В случая въгленът е ключовата съставка. Учените твърдят, че присъствието му е „химически биомаркер“, който показва, че пожарите, предизвикани от сблъсъка, са изгорили дървета и растения на хиляди километри разстояние. Сред пробите от въглени са открити и индикатори за почвени гъби в пясъка, което означава, че въгленът е бил донесен в кратера от цунамита.
Интересното в случая е, че районът около сблъсъка е пълен с богати на сяра скали. Въпреки това учените не откриват каквато и да било сяра в основните проби. Това би могло да се обясни със способността на астероида буквално да изпарява всякакви материали, богати на сяра. Именно по този начин той вероятно е отделил 225 млрд. метрични тона сяра в атмосферата. Впоследствие този минерал е отразявал слънчевата светлина и е настанало глобално застудяване, довело до масовото изтребление на огромна част от живота на планетата.
„Истинският убиец е атмосферата – казва Шон Гулик, изследовател от Тексаския университет – Единственият начин да се постигне глобално масово изтребление от този тип е посредством атмосферния ефект.“
Изследването стъпва върху основите на предишно проучване, което показва как точно се е образувал кратерът и което потвърждават идеята, че сблъсъкът е накарал повърхността на планетата да се държи като течност. По този начин е създал планини и хълмове около кратера от скалите, които са се намирали дълбоко под кората на Земята.
„Първо са били изгорени, а после са умрели от студ – казва Гулик. – Не всички динозаври обаче умират в този ден. Повечето обаче – да.“
И все пак местността бързо се връща към живот. По-малко от десетилетия след сблъсъка кратерът става дом на различни морски организми и превръща във водна екосистема, която процъфтява през следващите 30 хил. години.
Източник: IFLScience
