„Обърнах се и видях как белеят костите. Беше невероятно. Бяхме попаднали на едно от най-богатите находища на пикермийска фауна. Имахме над 20 вида антилопи, носорози, трипръсти коне, жирафи, хиени, саблезъби тигри. Което показва една фауна, която преди 8 милиона години е приличала много на днешната африканска фауна.” Доц. Николай Спасов знае много добре как да прикове вниманието ти. Носорози и саблезъби тигри в България? Да, абсолютно! Какво толкова!
Доц. Николай Спасов е палеонтолог по едри бозайници. И като такъв сам по себе си е рядка находка. Направо са си двама-трима в България. И още двама-трима любители. Добре, че количеството им не е определящо за качеството. И ако началото трябва да е неговото – трябва за започнем с баща му, който завел шестгодишния си син в природонаучния музей. Това паметно посещение било толкова възхитително, че на тръгване детето казало: „И да знаеш, след време аз ще работя тук”. Това се казва клетва. Не само че работи тук, ами и го ръководи. В този момент е директор на Националния природонаучен музей.
Ако пък началото трябва да е моето – ще започна с носорога. Или с невероятното усещане да се докоснеш до живот на 8 млн. години.
Страната на носорозите, Струмяни, Кресненско
Достатъчно е мъничко да кривнеш от Е-79, за да попаднеш в изгубения свят на Артър Конан Дойл. Особено след като осъзнаеш, че този струмянски гранд каньон е осеян не с бели камъчета, а с кости на носорози и саблезъби тигри. Макар и на 8 милиона години, откриваме ги в горните слоеве. Те са най-старите. Долните са изрязани много по-късно от реката. Да я наречем Палеострума.
Според палеонтолога тя е била много по-мощна в условия, които наподобяват африканските савани. Със силно изразена сезонност. Със сух сезон, когато значителни части от нея пресъхват, и влажен период на дъждове, когато мощни потоци са тръгвали и са увличали всичко по пътя си. Включително и трупове на животни, които са се натрупвали по “страниците” на реката.
Такова струпване на пясък, глина и животни показва и Николай. Вдига от земята безформено парче от кост и след секунди заключава: крайник на жираф. Как пък позна, реагирам с недоверие.
"Ясно е, че е тръбна кост - казва доц. Спасов. - Голяма е за антилопа, малка е за мастодонт или носорог. Личи си обаче, че е била стройна кост. Което подсказва жираф. Проблемът в началото, когато намериш кост, която да ти каже къде си във времето, е да можеш да я определиш до вид, да имаш други няколко вида, които да си определил със сигурност и които да са важни индикатори на епохата. Тук, в Струмяни, вече сме наясно, говорим за късния миоцен, преди 8 млн. години."
