България: Страната на носорозите

10 март 2019 г., 09:24
2810

Guliver / Getty Images

„Обърнах се и видях как белеят костите. Беше невероятно. Бяхме попаднали на едно от най-богатите находища на пикермийска фауна. Имахме над 20 вида антилопи, носорози, трипръсти коне, жирафи, хиени, саблезъби тигри. Което показва една фауна, която преди 8 милиона години е приличала много на днешната африканска фауна.” Доц. Николай Спасов знае много добре как да прикове вниманието ти. Носорози и саблезъби тигри в България? Да, абсолютно! Какво толкова!

 Доц. Николай Спасов е палеонтолог по едри бозайници. И като такъв сам по себе си е рядка находка. Направо са си двама-трима в България. И още двама-трима любители. Добре, че количеството им не е определящо за качеството. И ако началото трябва да е неговото – трябва за започнем с баща му, който завел шестгодишния си син в природонаучния музей. Това паметно посещение било толкова възхитително, че на тръгване детето казало: „И да знаеш, след време аз ще работя тук”. Това се казва клетва. Не само че работи тук, ами и го ръководи. В този момент е директор на Националния природонаучен музей.

Ако пък началото трябва да е моето – ще започна с носорога. Или с невероятното усещане да се докоснеш до живот на 8 млн. години.

Страната на носорозите, Струмяни, Кресненско

 Достатъчно е мъничко да кривнеш от Е-79, за да попаднеш в изгубения свят на Артър Конан Дойл. Особено след като осъзнаеш, че този струмянски гранд каньон е осеян не с бели камъчета, а с кости на носорози и саблезъби тигри. Макар и на 8 милиона години, откриваме ги в горните слоеве. Те са най-старите. Долните са изрязани много по-късно от реката. Да я наречем Палеострума.

Според палеонтолога тя е била много по-мощна в условия, които наподобяват африканските савани. Със силно изразена сезонност. Със сух сезон, когато значителни части от нея пресъхват, и влажен период на дъждове, когато мощни потоци са тръгвали и са увличали всичко по пътя си. Включително и трупове на животни, които са се натрупвали по “страниците” на реката.

Такова струпване на пясък, глина и животни показва и Николай. Вдига от земята безформено парче от кост и след секунди заключава: крайник на жираф. Как пък позна, реагирам с недоверие. 

 "Ясно е, че е тръбна кост - казва доц. Спасов. - Голяма е за антилопа, малка е за мастодонт или носорог. Личи си обаче, че е била стройна кост. Което подсказва жираф. Проблемът в началото, когато намериш кост, която да ти каже къде си във времето, е да можеш да я определиш до вид, да имаш други няколко вида, които да си определил със сигурност и които да са важни индикатори на епохата. Тук, в Струмяни, вече сме наясно, говорим за късния миоцен, преди 8 млн. години."

А за това време отдавна е ясно –

тук вирее саванна растителност,

тя поражда саванната фауна. С други думи - африканските носорози и жирафи са пришълци от Европа. Палеонтолозите всъщност говорят за Балкано-иранско-афганистанска зоографска провинция със саванен климат. С промяната в климата саванната флора и фауна започват да се изместват към Източна Африка. А днешният ни животински свят е наследник на пришълци от Севера, характерни за ледниковата епоха - мечки, елени, бизони. Да, бизони, зубри. Изчезнали наскоро, преди хиляда години, избити от хората. 

Костите се разкриват мъчително бавно, с чук и длето. Глината е много твърда. За щастие. Защото именно тя е съхранила фосилите. Нещо, с което първенците в палеонтологичната наука - французите и австрийците, не могат да се похвалят. Климатът при тях е толкова влажен, че нищо не е останало. А тук направо се чете многомилионна история.

По-късно разглеждам възстановения череп на носорога в музея. Прилича на днешния бял африкански, обяснява Спасов, но не е бил толкова тревопасен. Хрупал е листа и клонки. Хайде пък сега - това как са го научили?

 "По следите върху емайла на зъбите вече можем да кажем с какво се е хранило животното седмица преди да умре - обяснява Николай. - Върху емайла винаги остават драскотини от храната, които са характерни за съответната растителност."

Освен какво са яли, могат да кажат и от какво са изядени. Често откриват по костите следи от зъби. Най-често от хиени, доминиращия хищник по това време. По-рядко и от саблезъби тигри. Но най-интригуващата загадка за палеонтолога, оказва се, е далеч от саблезъбите. Ученият признава, че започнал да изучава находището Струмяни най-вече в търсене на човекоподобни маймуни.

"Човекоподобни маймуни бяха намерени съвсем наблизо, в Северна Гърция, на около стотина километра оттук. Би било интересно да открия някоя кост от хоминид, човекоподобна маймуна, в Струмяни, в пластовете отпреди 8 млн. години. По това време се смята, че тук няма хоминиди. Знаем, че ги е имало преди това, знаем, че ги е имало и след това. Можем да предположим, че са изчезнали и след това отново са се върнали от Африка. Но е възможно и друго - хоминидите са продължили да съществуват, но тъй като са били много редки, все още не можем да открием техни останки. Вместо от Струмяни хоминидът ни изскочи в гръб. Изникна откъм Чирпан."

Зъбът, който обръща представи

Покрай строежа на автомагистрала „Тракия” разкопали пясъчна кариера около Чирпан. Един от геолозите съобщил на учените за колекцията на Петър Попдимитров, местен любител, който от години събира фосили от тази кариера. Но вместо бивниците на Ананкусите вниманието на учения се заковало в едно малко зъбче. Веднага разбрал, че може би става дума за човекоподобна маймуна.

Подробни анализи в Париж и Солун потвърждават подозрението на учения. И след като го изслушват, Световната организация по еволюцията приема зъба като силен аргумент, че първите хоминиди тръгват от Европа, а не от Африка. Десетилетия наред се е смятало, че преди 7 млн. години, когато започва да се развива линията на човека, човекоподобните отдавна са изчезнали от Стария континент и са се запазили само в Южна Африка и Азия. Зъбът обаче преобърнал тази представа.

Логично, в крайна сметка. На маймуните, за да станат човеци, не им трябват африкански гори, а саванна растителност. Чиято люлка е тук, както отдавна е ясно. Така че братовчедите на човекоподобните са си оттук. И зъбът от Чирпан вече се използва като силен аргумент за тази теория от много световни учени.

Освен зъба България попълва и много други празнини в палеонтологичната карта на света.

Находището в Дорково, или как откриха мастодонт с гайгеров брояч

Геолозите търсели уран в района. И гайгеровият им брояч писукал обещаващо. Вместо уран обаче стигнали до находище от... радиоактивни кости. Тогава повикали палеонтолозите. А те сложили началото на една от най-плодотворните експедиции, която дава мощен тласък в развитието на палеонтологичната наука у нас.

Николай току-що се бил завърнал от участие във великата африканска експедиция и специализацията му в Парижкия музей по естествена история била приключила. Преди да се прибере обаче, успял да заинтригува проф. Ербер Тома (сред откривателите на т.нар. афарско находище в Етиопия, където намерили кости на австралопитека Люси, на възраст 3,5 млн. години) и го завел в Дорково. Ключов факт, защото три години разкопки били достатъчни да се усвои френската школа на теренна работа. След това Спасов вече можел да организира и сам експедиции, обучил и студенти. Малка школа, която сериозно се намесва в световната палеонтология.

 А Дорково стои в палеонтологичните карти като начало на плиоцена (5 млн. години). Нищо общо, разбира се, с радиоактивните кости. Изглежда, в дълбочина все пак има уран, който се просмуква от подземните води. Разпада се до радий, който пък се резорбира от костите. Но при разкопките се оказва, че се отделя и газ, и радиоактивен радон. Та се наложило палеонтолозите да копаят с маски. Но пък дават на света най-голямата колекция от мастодонта Ананкус Арвеннензис. Голямо животно, до 3,5 метра високо, с прави бивни до 4 метра. Живеело в гористи местообитания - сухи и редки гори. Останките в Дорково, изглежда, са на цяло стадо.

Чудатите същества от приказките са истински

Едно друго огромно животно изглежда като излязло от приказките, плод на нечия фантазия. Защото не прилича на нито едно животно, което познавате. Въпреки че - отново с голяма фантазия - може да се определи като кръстоска между кон и горила.

Високо 4-5 метра, свлечен гръб, мощни задни крака, дълги предни с огромни нокти. С тях е одирало дърветата, хранело се с кората. Запознайте се: той е от групата на халикоретиите - Kalimantsia bulgarica. От село Калиманци, България. Открито и описано единствено тук. Едно от най-приказните същества, описани в науката, е откритие на любител. Димитър Ковачев, учител от Асеновград, превърнал палеонтологията си в хоби, а местната гимназия - в музей. Сбирката му блести и с други перли от късния миоцен. Единствено той има цялостен скелет на хиената Адрокута и саблезъбата котка Медайлурус Майор Дейнотериум.

За да се изучи цялата колекция на Димитър Ковачев, се наложило тя да стане филиал на природонаучния музей. Едно от големите постижения на Николай Спасов. Днес колекцията в Асеновград се е утроила - съдържа 35 хил. фосила и е една от най-богатите в света.

Палеонтологията на гръбначни все още е неразорано поле. Школата я имаме, експедициите предстоят. И колко ли други животни ще населят миналото ни. Така че тази история оставяме без точка...

Автор: Мария Чернева

Текстът е публикуван първоначално в бр. 7, юли/август 2011 г. на сп. Обекти.

Ключови думи:
Коментари