Розовото кралство на животните

09 август 2016 г., 18:40
1683

Dmytro Pylypenko / Shutterstock

Ченето на биолога увисва. Той се облещва насреща. Поглежда отново през бинокъла. Да, правилно е заключил. Две мъжки шимпанзета бонобота отъркват половите си органи един в друг. Накрая едното от тях достига до еякулация. Смаяният човек се прибира в колибата си и когато го питат попадна ли на нещо интересно днес, той поглежда към земята засрамено и промърморва: „Ъ-ъ, не, нищо...”.

Цяла тълпа се е струпала пред клетката на два мъжки пингвина в зоопарка в Сентръл парк. „Какво се случва?”, чува се отчаян от любопитство глас отзад. „Опитват се да излюпят камък!”, извиква някой. „Тия да не са гейове?”, дочува се трети глас. Настава неудобно мълчание.

Не, не си измислям нищо. Това са факти. Първият е измежду 500-те най-ярки и документирани примери за хомосексуално поведение сред животните. Вторият е истинска случка в зоологическата градина в Ню Йорк, като главните герои на име Рой и Сайло (подобно на гей събратята си от германския зоопарк) малко по-късно успяват да излюпят женско пингвинче. Не от камък, разбира се. Собствениците се смиляват над “съпрузите” и им дават истинско яйце.

Вярвате или не –

над 1500 вида животни са наблюдавани да практикуват отношения от този тип. Всякакви – от бозайници до раци и дори червеи.

Темата за хомосексуалността сред животните бе дълго време табу. Учените или си затваряха очите за нея, или я отхвърляха, наричайки подобни проявления неестествени, тъй като не допринасят за голямата кауза – продължението на рода. Някои все още го правят.

„Според мен хората си мислят, че това не е важно, тъй като едва ли не всичко трябва да бъде свързано с възпроизвеждането - казва Линда Улф от отдела по антропология в Университета в Източна Каролина. - Може да си измисляте всякакви истории. О, да – така установяват господство един над друг. Трябва да е заради това. Или пък заради онова. Но според мен в крайна сметка всичко се свежда до едно – сексуално удоволствие.”

Дали има грешка в теорията на Дарвин

за половия отбор, който се осъществява в борбата между индивидите от един пол – най-често мъжкия - за спечелване на женската? Или пък тези стотици видове животни, практикуващи хомосексуализъм, просто не знаят какво правят? Според биолога Джоан Ръфгардън от Станфордския университет, пренебрегвайки животните гейове, Дарвин е схванал погрешно основната природа на хетеросексуалността.

Ако не отхвърлим теорията на Дарвин за половия отбор (или ако не приемем, че всяко правило си има изключения), как бихме могли да обясним, че мъжките дебелорози овни живеят в „хомосексуални общества”? Те често заздравяват връзките помежду си, впускайки се в поведение, което мнозина биха нарекли най-малкото непристойно. А ако някой овен откаже да има подобни отношения, той ще бъде отритнат от обществото.

Жирафи, косатки, сиви китове и дори западноиндийски морски крави участват в изцяло мъжки гей оргии. Женските макаци и бонобота пък са отявлени лесбийки. Последните имат подобни отношения на всеки два часа.

Добрата новина е, че през последните десетилетия излизат все повече изследвания по темата. Така например през юни тази година в научното списание Trends in Ecology & Evolution („Тенденции в екологията и еволюцията”) бе публикуван трудът на биолозите д-р Натан Бейли и д-р Марлийн Зук от Калифорнийския университет. Според тях това явление не само че е

почти универсален феномен, но и необходима биологична адаптация, която заздравява социалните връзки, намалява сексуалното съревнование и усъвършенства техниките на чифтосване.

Те успяват да докажат, че хомосексуалното поведение не е еднакво при отделните видове животни, и намекват, че дълго време учените са наричали качествено различни явления с едно и също име.

„Да вземем за пример мъжките плодови мушици. Те ухажват други мъжки просто защото не притежават ген, който да им позволи да направят разлика между половете -  казва Бейли. - Но това е коренно различно от мъжките делфини от рода на афалите, които прибягват до подобен род поведение, за да заздравят връзките в групата. Или пък от женските двойки албатроси на хавайския остров Оаху, които могат да останат заедно до края на живота си и дори да отглеждат съвместно малки.”

Последните са отличен пример за т.нар. биологична адаптация. Поради недостига на мъжки албатроси женските са прибегнали до т.нар. лесбийски съюзи. Една трета от новите поколения са отгледани именно от хомосексуални двойки. Интересното в случая е, че преди въпросната адаптация да бъде забелязана от учените, броят на този вид албатроси е намалявал значително.

Бейли и Зук отиват по-далече, заявявайки, че

„сексът със същия пол може да има еволюционни последствия, които чак сега започват да бъдат забелязвани”.

И поясняват: „Съвкуплението между мъжки скакалци може да се окаже твърде проблемно за пасивния. При това до такава степен, че той да започне да отделя химикал, наричан панацетилнитрил, който да отблъсква онези мъжки, които искат да го възседнат”.

Биолозите от Калифорнийския университет са убедени, че сношения от този род биха могли да променят радикално и социалната среда на животните, отразявайки им се пряко на репродуктивните способности. Например мъжките жълти мухи (от сем. Scathophagidae) отстраняват конкуренцията, съвкуплявайки се с други мъжки, за да им отвличат вниманието и да им пречат да се възпроизвеждат.

Други изследователи обаче не са убедени, че всичко трябва да бъде поставено под общия знаменател на еволюционното и адаптивното правило. Пол Васи, доцент в Университета в Летбридж, Канада, който изучава японските макаци, ни убеждава, че „трябва да мислим отвъд тези граници”. Неговите изследвания показват, че сексуалното поведение при женските двойки маймуни от този вид не им дава никакво адаптивно предимство. „Не може да налагаш своята гледна точка върху видовете, които изучаваш... Трябва да се опиташ да разбереш света такъв, какъвто е”, допълва ученият.

Според Марлийн Зук това, което изследванията върху животните могат да ни покажат, е, че „сексуалността е доста по-широко понятие, отколкото някои биха искали да бъде”. Тя допълва: „В съзнанието на хората царството на животните е една старомодна римокатолическа църква... сексът е само за създаване на потомство”. Да вземем за пример боноботата – „виждате проявления на секс извън периода, когато женските са готови за оплождане. Изведнъж осъзнавате, че той не е единствено и само за  възпроизвеждане”. Създаването на бебета не е основната му функция. „Защо сте изненадани?”, пита д-р Зук.

Автор: Владимир Тодоров

Коментари