- Как би изглеждало изхранването на населението – Земята може ли да предложи храна за толкова много хора?

- Наистина броят на гладуващите е скандално висок, но той съвсем не се увеличава толкова бързо, колкото нарастващото със 78 млн. души на година световно население. Произведеното количество храни растеше десетилетия наред по-бързо от населението на Земята. Ако хората не използваха реколтите за храна на животни с цел добиване на месо, а се изхранваха като вегетарианци, планетата би могла да изхранва 7 пъти по-голямо население. Между другото селскостопанската продукция непрекъснато се повишава с генетично модифицирани и естествено култивирани растения, чиято реколта е по-богата.

Това, че стотици милиони хора са недохранени и много умират от глад, не е причинено от ниската продуктивност на природата или недостатъчните знания на аграрни икономисти и биолози, а от недостатъчната воля на политиката да приложи тези знания. Т.нар. проблем на изхранването – както и всички други т.нар. демографски проблеми - е на първо място политически проблем и с това – проблем на културата.

- Това ли е причината и за проблемите с ресурсите? Ще стигнат ли водата, енергията, суровините за индустрията? Или ще трябва да търсим ресурси от Космоса за бъдещото земно население?

- Преди да настъпи недостиг на суровините и те да свършат, ще се увеличат цените им, така че си струва да се въведат заместващи суровини или да се пренастроят методите на производство. Преживяваме това тъкмо сега с изкопаемите енергоизточници. Между другото известните днес запаси на въглища на Земята ще стигнат за столетия напред. Но вероятно няма да се наложи да ги експлоатираме, защото много преди това слънчевата енергия предлага икономически и екологично по-изгодни алтернативи. Пренастройването на икономиките на естествени енергийни източници и към кръговрати по подобие на природата вече е в ход.

- Споменахте екологията. Ако повече хора – 9,5 млрд., и съответно животни дишат, храносмилат и потребяват, няма ли прекалено много въглероден двуокис, метан и други газове да се натрупат в атмосферата и да засилят парниковия ефект? Може ли едно по-многобройно човечество да причини значима промяна на климата?

- Ако проблемът с изхранването, този с ресурсите и енергията и всички т.нар. демографски проблеми бъдат решени, все още ще останат екологичните проблеми, които могат да застрашат оцеляването на човечеството. Но и те по принцип могат да бъдат решени, вече имаме знанието за това. И тук въпросът е на политическа воля – дали светът ще бъде частично необитаем вследствие на промени в околната среда – климатично затопляне, измиране на видове, необратими екологични вреди и др.

- Как ще се чувстват дивите животни, горите и растенията? Има ли граница на броя на световното население, отвъд която природата е обречена на гибел?

- Илюзия е да мислим, че природата е нещо природно в нашия смисъл на думата. В историята на еволюцията дълго преди появата на човека завинаги са унищожени и изчезнали значително повече растителни и животински видове, отколкото съществуват днес. Всичко това се е случило без намесата и действията на хората, по съвсем „природен“ начин. Нашите представи за естественото са наивни, ние сме пренатоварили природата с тях. Не знаем и вероятно никога няма да можем да узнаем какво всъщност е природата. Това вероятно не би било важно, но тъй като ние самите сме част от тази природа, въпросът е от значение не само за нашето съзнание, но и за нашите действия и с това за оцеляването ни като човечество.

- Да, Земята вече е преживяла много сериозни трансформации – и без човека. И все пак дали растящото население на планетата е най-лошото, което й се е случвало?

- Не броят на хората е проблем, а поведението им. Имаме средствата и избора да превърнем света в градина – или да унищожим всичко живо.