Нежните красавици на България

12 август 2018 г., 09:37
5834

Червен аполон. Снимка: Matej Ziak / Shutterstock

Колко ли скучни ще изглеждат цветните поляни, ако ги няма пеперудите?

За повечето хора бръмбари, скакалци, хлебарки, оси и всякакви подобни „буболечки” предизвикват страх, ужас и погнуса. Пеперудите си остават единствените насекоми, спечелили всеобщата обич и възхищение. И това не е случайно.

Природата не спира да удивлява човека със своите цветове, явления и смайващи форми и при някои групи животни това многообразие от „творчески решения” достига своя връх.

Блестящ пример за това е групата на пеперудите. Пъстрите крила и любопитният начин на живот не един път са събуждали интереса на художници и поети. Но пеперудите са и любим обект на изследвания за много учени. Спокойно може да кажем, че тази група насекоми е сред добре проучените в световен мащаб.

На планетата ни са известни около 140 хил. вида пеперуди. Най-голямо е разнообразието им в тропическите и субтропическите области.

България въпреки малката си територия е сред най-богатите

на пеперуди страни в Европа. На целия континент са установени 440 вида дневни пеперуди, от тях у нас са познати почти половината – 214. Нощните пеперуди не са толкова добре проучени, но като разнообразие имат първенство – за страната ни се съобщават почти 2700 вида. Пеперуди има навсякъде у нас - от крайбрежните плажове до най-високите върхове на Рила и Пирин.

Един от най-красивите видове и без съмнение любим на много лепидоптеролози (специалисти, занимаващи се с проучването на пеперудите) е червеният аполон. Тази голяма пеперуда, достигаща 10 см, е разпространена предимно по планинските скалисти склонове. Крилата имат бял цвят. По периферията им няма бели люспи и в тези участъци добре се вижда полупрозрачната матова ципа на крилата, която изглежда почти восъчна. С

големите си червени петна на задните крила

тази пеперуда е истинско украшение за сивите скални скатове. Тя лети бавно и дълго планира, използвайки въздушните течения.

Именно заради своята красота този вид дълго време е бил обект на колекционерски страсти. Днес той е изчезнал от Витоша, а на много други места в страната числеността му рязко е намаляла. По тази причина червеният аполон фигурира в списъка на защитените от закона видове. 

Но на какво всъщност дължат красотата си тези нежни същества? Може и да се учудите – това са люспите, за които стана дума по-горе. Крилата на пеперудите са покрити с люспи (затова и клонът в зоологията, който се занимава с тях, е кръстен лепидоптерология – или наука за люспокрилите).

Разнообразната окраска върху крилата на пеперудите е резултат от плътно подредените една до друга микроскопични люспи с разнообразни цветове. Те са изключително малки и приличат на цветен прашец. При някои видове на места тези люспи липсват и там

може да се види прозрачната, почти восъчна ципа на крилата.

Люспите имат разнообразна форма и цвят. Понякога те оформят удивителни разноцветни композиции или преливания на цветовете. Съществуват и така наречените „оптични” люспи. Те имат сложна форма и гледани под определен ъгъл на осветяване „променят” цвета си точно като микроскопични призми, които пречупват светлината и се оцветяват в разноцветни ивици. По този начин повърхността на крилата придобива специфична иризация. Това явление е разпространено най-вече при тропическите представители на групата.

В България също има няколко вида, при които може да се види тази иризация. Най-ясно изразена е при пеперудите апатура. В страната ни са известни 3 вида апатури. Крилата им имат кадифен кафяв или почти черен основен цвят с по-светли петна.

Само мъжките индивиди имат оптически люспи

и наблюдавани под определен ъгъл, повърхността на крилата им става синя до пурпурно лилава. При женските цветът остава непроменяем. Тези интересни насекоми обитават речните долини и проломи и макар и рядко, може да се видят почти в цялата страна.

Но разнообразието при пеперудите не се изчерпва с цветните ефекти. Формата и големината на крилата също имат най-различни вариации. Видът лястовича опашка е получил това име заради характерните издължени израстъци на задните си крила. Когато насекомото е в покой, те имат форма, характерна за опашката на лястовица. Ефектът се подсилва и от клиновидните тъмни ивици върху светлия, бледожълт основен цвят на крилата.

Още един елемент от птичето оперение намираме и при най-голямата българска пеперуда – голямото нощно пауново око. С разперени крила някои екземпляри достигат до 14 см. На всяко крило тази пеперуда притежава по едно кръгло петно, наподобяващо характерните „очи” от опашните пера на мъжкия паун.

Но нощното пауново око е любопитно и с още един факт. Тези пеперуди

нямат устен апарат и не се хранят.

Единствената енергия, която ги поддържа жизнени, е натрупана, докато пеперудата е била гъсеница. По тази причина животът им продължава съвсем кратко (от няколко дни до няколко седмици) и единствената цел е размножаването и оставянето на поколение.

Женските екземпляри обикновено са по-слабо активни и живеят по-дълго. Те издават специфични феромони - специални химически вещества, изпускани от един организъм и служещи за комуникация с друг организъм от същия вид. Или казано по друг начин, феромонът е своебразен аромат, който привлича мъжкия екземпляр и му съобщава къде точно се намира женската. За да улови тази информация, мъжкият разполага със силно чувствителни антени, които имат характерна гребеновидна форма. Благодарение на тях той може да усети феромоните, които една женска пеперуда излъчва, от много големи разстояния и да я открие безпогрешно.

Тази черта е характерна и за други близкородствени видове на голямото пауново око. Сред тях попада и розовото нощно пауново око. При този вид окраската на крилата не е толкова пищна, колкото при голямото пауново око, а „очните” петна са заменени от малки пръстенчета в средата на всяко крило. Но този блед външен вид не е случаен.

Розовото пауново око се среща единствено през есенните месеци,

когато дърветата са покрити с пожълтели сухи листа. Благодарение на своята пасивна окраска чудесно се маскира в есенната шума.

В топлите речни долини на Южна България лети един миниатюрен, но много красив вид – балканският тарукус. Той обитава сухи и припечни склонове, не е добър летец и често каца по околната растителност. Тарукусът е сред най-дребните български представители и достига на размер не повече от 2 см. Мъжките екземпляри са с по-интересна окраска – горната повърхност на крилата притежава и оптични люспи, които придават синкав или лилав цвят на иначе пепелявите кафеникави крилца. При женските цветът си остава все същият. Долната страна и при двата пола е бяла с няколко черни ивици и редица от точици с металически отблясък. Задните крила притежават и къса опашчица.

Определението „балкански” тарукусът е получил

поради факта, че за първи път за науката е съобщен от Балканския полуостров. Това се случва в средата на 19. век, когато тази част от Европа все още е в границите на Османската империя. Впоследствие е намерен и на няколко места в Азия и Северна Африка, но в Европа неговите находища си остават единствено тези на Балканите.

Този вид е сред топлолюбивите представители на нашата фауна и за да го видите, трябва да посетите някой южен склон по долината на река Струма или в Източните Родопи. Тарукусът принадлежи към семейството на така наречените Синевки – дребни пеперуди, чиито крилца при повечето представители са оцветени в красив небесносин цвят.

Но сред Синевките има и с кафеникави или оранжеви окраски. Такава е голямата огневка. При женските екземпляри крилата са с топъл кафеникав цвят, разнообразени с оранжеви и черни петна. Мъжките индивиди са

с по-ярка окраска – наситено оранжево,

сред което иризират жълти отблясъци. Заради огнения цвят на мъжките тази пеперуда е получила името си. Голямата огневка обитава топли и влажни местности с разнообразна тревиста растителност и често се среща край реки и водни басейни.

Високите и хладни части на планината също имат своите специфични пеперуди, някои от които достигат и до най-високите върхове. И въпреки оскъдната растителност и краткото лято, които тези високи места предлагат, там също се срещат забележителни представители.

По склоновете на почти всички български планини летят пеперудите Кадифянки.

Крилата им изглеждат като изрязани от парче тъмнокафяв или черен кадифен плат. Тяхното латинско наименование е Еребиа и идва от гръцката дума „еребус”, с която се обозначава тъмният и мрачен подземен свят.

Тези видове са се появили на Земята по време на колебанията на ледниковите периоди. Впоследствие, след отдръпването на ледовете от нашата страна, Кадифянките са намерили убежище в планините, където условията се оказали сходни с тези през ледниковите периоди. По българските планини се срещат общо 14 вида Кадифянки. Различаването на някои от тях е особено трудна задача, тъй като всичките имат доста подобна кадифена окраска.

Сред интересните български видове е и фердинандовата пеперуда. Тази братовчедка на аполона

носи името на българския цар Фердинанд.

Зоолозите са кръстили този вид на забележителния владетел естествоизпитател, тъй като той има сериозен принос за изучаването на пеперудите в България и на Балканите като цяло и е направил немалко за развитието на зоологията у нас.

Фердинандовата пеперуда се среща само на Балканския полуостров и поради тази причина спада към групата на така наречените ендемити – видове, чието разпространение е ограничено на определена географска местност. Ако мъжката апатура превъзхожда по окраска женската, то при фердинандовата пеперуда нещата стоят точно обратно. Мъжкият има много по-семпла окраска – бледожълт основен цвят с няколко черни, червени и сини петънца и чертички. При женската основният цвят е доста по-блед, почти бял, но пък е изпъстрен с многобройни черни петна и зигзагообразни ивици и отново с червени и сини петънца.

Подобна на фердинандовата пеперуда е поликсената. При нея

бледожълти крилца са изрязани зигзагообразно

по краищата. Заради семплата си хубост тази пеперуда е кръстена на едноименната троянска принцеса, която в древногръцката митология е възпята като особено красива. Нейните крила не са оцветени в ярки и разнообразни цветове, но игривите зигзагообразни тъмни ивици добре контрастират върху пастелната бледожълта основа и са разнообразени от червени и сини акценти. Поликсената е една от най-ранно появяващите се пеперуди и още през април може да бъде видяна как обикаля с плавен и бавен полет над току-що раззеленилите се храсти.

Красиви, разнообразни, интересни – пеперудите са истинско живо украшение както за цветните лехи в градината, така и за скалистите планински склонове. Има ги навсякъде около нас. Нерядко дори някоя нощна пеперуда се втурва като луда в стаята, привлечена от светлината на електрическата лампа.

Всеки вид притежава своите „приспособления” за оцеляване и е намерил своето място в природата. Някои са опитни летци и

могат да прелитат огромни разстояния,

други пък не се отдалечават много от местата, в които се срещат. Има видове с разкошни пищни окраски, но има и такива, чиито крила са нашарени съвсем скромно с един или два цвята. Без съмнение пеперудите са сред най-красивите творения на природата. И като се замислим колко разнообразни са те, не може да не останем очаровани от свежестта и неповторимостта, с които природата е белязала всеки вид.

Автор: Любен Домозетски

Бонус: Кои са те

Пеперудите са едни от най-забележителните насекоми. Далеч във времето, преди около 180 млн. години, когато единствената растителност са били ниските папрати, хвощовете и дървото гинко, се появяват първите предци на пеперудите и техни свидетели били водните кончета и огромните палеозойски земноводни. С появата на цветната растителност тези прапеперуди се приспособили към хранене с цветен нектар и устният им апарат придобил формата на хоботче.

Хоботчето е една от най-характерните особености, които отличават пеперудите от останалите групи насекоми (бръмбари, оси, скакалци). Другата специфична черта на тези прелестни създания са техните крила. Те са 2 двойки и са съставени от тънки жилки, между които е опъната летателна ципа. Тези жилки представляват кухи каналчета, съставени от хитин (хитинът е вещество, което покрива тялото на насекомите и играе ролята на външен скелет, изключително здраво и устойчиво). Жилките се събират в основата на крилото в общ възел и там са свързани с двигателните мускули.

Повърхността на крилата е покрита от плътно наредени една до друга микроскопични люспи с най-разнообразни цветове. Ако докоснем крилото, върху пръстите ни остава специфичен „цветен прах” – това всъщност са люспите.

Люспестите красавици са полезни с това, че опрашват много видове растения. Естествените им врагове са оси, други насекоми, птици, които се хранят с яйцата и ларвите им.

Пеперудите са забележителни и с още едно явление, което е присъщо и за други групи насекоми – метаморфозата. Буквално „метаморфоза” означава превръщане. Пеперудата отлага върху растителността своите яйца. От яйцата се излюпват същества, които нямат нищо общо по външност с пеперудата. Това са ларвите, по-познати като гъсеници. Гъсениците се хранят усилено с различни видове растения и в определен момент изпадат в състояние, което може да бъде описано като вцепенение. Това вцепенение се нарича какавида и на пръв поглед изглежда, че в нея няма признаци на живот. Но всъщност какавидата е онзи специфичен момент, в който гъсеницата, претърпявайки редица трансформации, се превръща в пеперуда, която след няколко дни, седмици, месеци или понякога години напуска обвивката на какавидата и отлита, за да продължи съществуването на своя вид.

 

Ключови думи:
Коментари