Националният празник 3 март и почивните дни около него бяха използвани от служебното правителство, за да пожертва Национален парк „Пирин“, алармира Коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. С две изненадващи решения в навечерието на празника служебният министър на околната среда и водите Ирина Костова направи сериозна крачка към застрояването на планината.
 
На 1 март Костова се разпореди, че няма нужда от екологична оценка за проекта за нов план за управление на националния парк.
 
Освен че е абсурдно документът, който определя бъдещето на един от трите национални парка в България, да не бъде подложен на такава оценка, това решение е в разрез със законите на страната. В глава шеста на Закона за опазване на околната среда и в чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие ясно се посочва кога екологична оценка е необходима.
 
Въпреки това Министерството решава, че не трябва да се прави оценка, тъй като „няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве“.
 
Дали това е така, при положение, че проектопланът позволява строителство върху 12,5 пъти по-голяма площ от досегашната и сечи в горите върху 60% от площта на парка?
 
Нещо повече, Министерството на околната среда и водите потъпка решението на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО от лятото на миналата година. На годишното си заседание в Истанбул, Комитетът недвусмислено прие, че новият план за Пирин задължително трябва да бъде подложен и на екологична оценка, и на оценка за съвместимост със целите на Натура 2000. 
 
За да е още по-абсурдна ситуацията, на 2 март, в края на последния работен ден, министър Костова подписа ново решение, предвиждащо предварително изпълнение на собственото ѝ решение от предния ден. А тази стъпка цели да отнеме възможностите за изява на гражданско мнение и на независима институция като съда.
 
Костова се мотивира, че е нужно решението ѝ за липса на необходимост от екологична оценка да влезе в сила максимално бързо „с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси и осигуряване живота или здравето на гражданите“.