Европейската система за търговия с квоти за емисии на парникови газове не успява да изпълни една от допълнителните си функции в България – да направи въздуха по-чист. Това обяви WWF България, член на „Коалиция за климата – България“, в свое становище относно ефективността на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) на национално ниво.

Европейският офис на WWF и други три международни неправителствени организации публикуваха във вторник доклад, според който България е сред първите пет държави от Европейския съюз с въглищни електроцентрали, причиняващи най-големи щети извън територията на страната. Според документа две от българските централи са включени в списъка на 30-те най-вредни за човешкото здраве в ЕС.

Основният проблем е използваното от България право за дерогация (удължаване на периода) за предоставянето на безплатни квоти за емисии на парникови газове на определени източници на емисии за производство на електроенергия, което не спомага за прехода на България към нисковъглеродна икономика и за преодоляването този сериозен екологичен проблем, за който страната ни има отворена наказателна процедура.

Причина според тях е фактът, че схемата реално постига обратен на поставените си цели ефект. Вместо да подкрепи производството на зелена и чиста енергия и технологичната модернизация и електропроизводствената база, механизмът се използва непрозрачно за подпомагане на въгледобивния сектор, при който не се осъществяват нужните реформи.  

Това действие реално ще доведе до запазване за високи нива на замърсяване на атмосферния въздух и забавяне на внедряването на енергийно ефективни и иновативни технологии и мерки в България.

В момента се намираме в третата фаза на ЕСТЕ – периода 2013 г. – 2020 г., по време на която електроенергийният сектор е задължен да закупува всичките си квоти за емисии. По изключение 10 държави-членки, включително България, могат в периода до 2019 г., при спазване на условията в чл. 10 в от Директива 2003/87/ЕО, да предоставят безплатно на електроцентралите ограничен брой квоти за емисии, вместо да ги продават.

Условието за прилагане на изключението от общия принцип на търгуване на квоти е средствата, отговарящи на пазарната стойност на безплатно разпределяните квоти, да бъдат инвестирани в реконструкция и модернизация на инфраструктура, чисти технологии, разнообразяване на енергийния микс и източниците на енергийни доставки. За тази цел България е изготвила Национален план за инвестиции за периода 2013 г. – 2020 г. (НПИ), който включва проекти на 27 инсталации за производство на електроенергия.

Разочароващо е, че проектите в този план основно са насочени към рехабилитация на ниско ефективна, морално и физически остаряла база за електропроизводство. Липсват проекти, целящи преминаване на енергопроизводството към разнородни енергийни източници. На практика, прилагането на дерогацията в България по никакъв начин няма да допринесе допълнително за намаляване зависимостта на енергийния сектор от въглеродно-интензивни източници (основно въглища), нито ще осигури разнообразяване на енергийния микс.

Освен че не постигат целите на схемата за безплатно предоставяне на квоти за емисии на парникови газове, тези проекти не се изпълняват в срок и облагодетелстват определени участници в сектора. В същото време законовата уредба не предвижда санкция за неизпълнение, както се препоръчва в Указанието на ЕК.

  • Топлофикация Перник АД, ТЕЦ Бобов Дол – ЕА и ТЕЦ Плевен и ТЕЦ Марица Изток 2 закъсняват с реализацията на проектите си.
  • ТЕЦ „Ей И Ес-3С Марица Изток I” ЕООД и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 3“ АД участват в механизма без дори да са задължени да изпълняват инвестиционни проекти.
  • Предприятието „Видахим“ АД пък е получило всичките си безплатни квоти за 2015 г., при положение, че ТЕЦ-ът и заводът за производство на гуми към „Видахим“ АД са работили едва 3 месеца и 10 дни за цялата година.

Липсват и адекватни инструменти за отчетност и мониторинг при изпълнението на инвестиционните проекти част от националния план.  Към момента производителите на електроенергия са задължени да предоставят информация единствено за осчетоводяването на инвестицията и количеството намалени емисии. Не се извършва проверка на качеството и адекватността на извършената инвестиция и такава оценка не е фактор при предоставяне на бъдещо право на инсталацията да получи безплатни квоти.

Наред с това, не е направена оценка на спестената топлинна и електрическа енергия в следствие на реализираните проекти от операторите, което е основният индикатор за правилното изпълнение на чл.10в от Директивата.

„Коалицията за климата – България“ предупреждава, че се запазва тенденцията за насърчаване на предприятията от въгледобивната промишленост, вместо инвестициите да се насочват към развитието на нисковъглеродна икономика. По този начин България рискува неизпълнение на задълженията си към ЕС.

Към момента ЕСТЕ е изправена пред ред трудности: свръхпредлагане на квоти и ниска цена, която не стимулира компаниите да променят поведението си в посока инвестиции в чисти технологии. Затова институциите на ЕС работят върху целеви реформи на схемата. Европейският офис на WWF активно участва в този процес като подава своите предложения за подобрение на механизма.