Полярните сияния възникват на височина 90-130 км над повърхността на Земята, но през 1959 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 км и ширина на фронта 4800 км.
Снимка: Guliver / iStock
Тези изключително красиви светлинни ивици в горните слоеве на атмосферата са познати на човечеството от хилядолетия и са наречени полярни, защото възникват в полярните региони, близо до магнитните полюси на нашата планета.
Източникът на тези сияния се намира на 150 млн.км от нас – Слънцето. От него постоянно се изхвърлят в околното пространство енергийни частици, които формират т.нар. слънчев вятър, който се движи със скорост от 200 до 1000 км/секунда. Достигайки до Земята, слънчевият вятър изкривява магнитното й поле и магнитосферата й придобива кометообразна форма. Земното магнитно поле е бариера, предпазваща Земята от енергийните частици и силната радиация на слънчевия вятър. Повечето от тези частици се отразяват от магнитосферата и поемат в околното пространство, но други попадат в магнитното поле на планетата. Техните електрони се ускоряват, следвайки линиите на земното магнитно поле в полярните региони. Светлината на сиянието се дължи на взаимодействието на високоенергийните частици от слънчевия вятър с неутралните атоми в горните слоеве на земната атмосфера.
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
Снимка: Guliver / iStock
