През юни 1670-та – преди малко повече от 350 години – френският астроном Воатюре Антелм регистрира „нова“ звезда на небосклона. В северното съзвездие Малка лисица се появила малка блестяща точка, която постепенно избледняла и година по-късно вече не била видима за невъоръженото око.

Това събитие е класифицирано като нова и през последните години учените се опитват да разберат какво е причинило този звезден катаклизъм. Ново откритие обаче отхвърля множеството предположения, направени до момента.

Според наблюдения, направени от обсерваторията „Джемини“, звездата CK Vulpeculae всъщност е 5 пъти по-далече, отколкото астрономите са предполагали. Това означава, че експлозията е била и много по-мощна – до 25 пъти по-енергична. А облакът от сияещ материал, изхвърлен от космическото тяло, се е разширявал около него с много по-бързи темпове.

От 2015-а насам астрономите проучват възможността новата CK Vulpeculae да е резултат от сблъсък на две звезди. Първото доказателство за това е открито от Томас Камински от Европейската южна обсерватория и института за радиоастрономия „Макс Планк“ в Германия. Става дума за необичайно високата маса и химическия състав на газа около звездата. Според учените те са консистентни с катаклизмично сливане на две звезди от главната последователност.

През 2018-а бяха направени нови проучвания. Камински и неговият екип откриват радиоактивен изотоп на алуминия, който астрономите издирват от доста дълго време в междузведното пространство. Според тях той е продукт на звездно сливане.

Друг екип, ръководен от астронома Стюаър Айрес от университета на Нов южен Уелс в Астралия, проучва химическия състав на мъглявината CK Vulpeculae и открива молекули, които не биха могли да оцелеят на сливане на две звезди от главната последователност. Според тези учени става въпрос за друго събитие – сблъсък между бяло и кафяво джудже.

Наличието на изотоп на алуминия привлича вниманието на учените. Ето защо международен екип от астрономи решават да използват почти инфрачервения спектроскоп на „Джемини“, за да проучат мъглявината в по-голяма цялост.

Именно тогава нещата започват да стават странни – особено при по-крайните региони на мъглявината, където учените установяват, че облакът се разширява много по-бързо, отколкото са показвали предишните измервания.

„Не очаквахме, че ще намерим точно това – коментират учените. – Бе вълнуващо, когато се натъкнахме на газ, пътуващ с неочаквано висока скорост – около 7 млн. км/ч. Това подсказва, че историята на CK Vulpeculae е по-различна, отколкото теоретизирахме.“

Ако материалът се движи по-бързо от предполагаемото, това означава, че обектът също е по-голям от първоначалните очаквания. Ето екипът се залавя на работа. Учените изучават внимателно скоростта на мъглявината и темпото ѝ на разширение за период от 10 години и на базата на разположението ѝ на небето установяват, че тя се намира на около 10 000 светлинни години.

Това е много по-голямо разстояние от първоначално изчислените 1630 светлинни години. А ако обектът е много по-далече, това означава, че е бил и много по-енергичен, за да произведе светлина, видима от Земята през 1670-а – около 25 пъти по-енергичен от първоначалните изчисления.

Това е много повече енергия, отколкото една нова може да образува. С други думи – все още нямаме никаква представа какво точно е произвело тази експлозия.

„На базата на освободената енергия нашите находки позиционират CK Vulpeculae между нова и свръхнова – казват Най Евънс от университета Кийл във Великобритания. – Това е един от малкото подобни обекти в Млечния път и причината (или причините) за експлозията на този среден клас обекти остава неизвестна. Мисля, че всички знаем какво CK Vulpeculae не е, но нямаме представа какво всъщност представлява."

Изследването е прието за публикация в The Astrophysical Journal Letters и може да бъде прочетено в arXiv.