Доколкото ни е известно, в цялата Вселена съществува един-единствен свят, гостоприемен за живот – нашия собствен.

Ето защо когато търсим обитаеми планети в други планетарни системи, отвъд нашия галактически квартал, ние често използваме Земята като съвършения образец.

Ново изследване обаче показва, че нашата планета не е възможно най-благоприятния за обитаване свят. Всъщност ако променим орбитата на Юпитер съвсем мъничко, можем да я направим още по-гостоприемна за живот.

Това е важно изследване, тъй като съществуват множество движещи се части и съставки в Слънчевата система и е доста трудно да открием кои точно допринасят за обитаемостта на Земята.

Освен това би могло да ни помогне да разберем характеристиките на един обитаем свят.

„Ако позицията на Юпитер остане същата, но формата на орбитата му се промени, това би могло да увеличи гостоприемността на тази планета“, казва Пам Вервуут, планетарен учен от Калифорнийския университет в Ривърсайд.

„Мнозина са убедени, че Земята е въплъщението на обитаемостта и че каквато и да е промяна в орбитата на Юпитер – все пак това е наистина масивна планета – ще е зле за Земята. Ние показваме, че и двете предположения са погрешни.“

Резултатите биха могли потенциално да променят начина, по който търсим обитаеми светове извън Слънчевата система, тъй като учените вече ще разполагат с нови параметри, по които да оценяват потенциалната обитаемост.

Въпреки че не разполагаме с конкретни инструменти, които да могат категорично да определят обитаемостта на дадена екзопланета – планети, които се намират извън Слънчевата система – учените набират данни за множество светове (на базата на няколко характеристики), които си заслужава да бъдат изследвани по внимателно.

Първата характеристика е свързана с разстоянието между планетата и нейната звезда – ако е прекалено далече, водата ще замръзне, ако е прекалено близо, ще се изпари.

На второ място трябва да обърнем внимание на размера и масата на екзопланетата. За какъв свят говорим, за скалист от типа на Земята, Венера или Марс? Или за газообразен – като Юпитер, Сатурн или Уран?

Напоследък става все по-ясно, че ако в системата има газов гигант, подобен на Юпитер, това всъщност увеличава шансовете за наличието на обитаем свят. Съществуват обаче известни условия.

През 2019 г. международен екип от изследователи публикува изследване, в което показва, на базата на симулации, че ако променим съвсем малко орбитата на Юпитер, цялата Слънчева система ще стане нестабилна.

Сега нови симулации пък показват, че и обратното може да е вярно. Благодарение на тях ще успеем да отсеем потенциалните орбити на газовите гиганти, които подпомагат или вредят на обитаемостта.

Различни ексцентрични орбити. Източник: NASA/JPL-Caltech

Изследването е базирано на ексцентричната орбита на Юпитер – степента, в която е издължена и елипсовидна.

В момента орбитата на Юпитер е съвсем малко елипсовидна – тя е почти кръгова. Ако обаче тя се разшири, ще се забележим видим ефект върху цялата Слънчева система. Това е така, тъй като Юпитер е изключително масивен свят – неговата маса надхвърля 2,5 пъти общата маса на всички останали планети, взети заедно.

Ако променим ексцентричността на орбитата на Юпитер, ще окажем влияние и върху гравитационното влияние, което този свят оказва върху останалите планети.

Ексцентричността на орбитата на Земята например ще се увеличи. Това означава, че някои части от нашата планета ще се доближат малко повече до Слънцето, ще се затоплят и климатът в тях ще се превърне умерен и обитаем.

Ако обаче преместим Юпитер по-близо до Слънцето, обитаемостта на нашата планета ще пострада, тъй като наклонът на ротационната ос ще се увеличи допълнително, а това е характеристиката, благодарение на която нашият свят има различни сезони. При по-остър наклон определени части от планетата ще замръзнат, а сезоните ще станат по-екстремни. Зимният морски лед ще се разпространи до четири пъти по-големи площи от момента.

Тези резултати могат да бъдат приложени към всяка една система с множество планети, за да определим потенциалната им обитаемост. Те обаче показват и колко много различни фактори могат да повлияят на съществуването ни на този свят.

Изследването е публикувано в The Astronomical Journal.

Източник: Science Alert