Човешкото съществуване е страшно и объркващо. Преди няколкостотин години станахме съзнателни и се озовахме на странно място.

То беше пълно и с други същества. Някои от тях можехме да изядем, други пък можеха да изядат нас.

Имаше течни неща, които можехме да изпием, и неща, които можехме да използваме за направата на още неща.

Небето през деня имаше малка жълта топка, която топлеше кожата ни. Нощното пък беше пълно с красиви светлинки.

Това място очевидно беше направено за нас. Нещо ни наглеждаше. Ние си бяхме у дома. Това правеше всичко далеч по-малко плашещо и объркващо.

Но колкото повече остарявахме, толкова повече неща научавахме и за света, и за нас самите. Научихме, че мигащите светлини не сияят така красиво заради нас. Те просто сияят. Научихме, че не сме център на това, което днес наричаме Вселената и че то е много, много по-старо, отколкото въобще сме предполагали.

Научихме, че сме направени от много на брой малки мъртви нещица, които съставят по-големи неща, които по някаква причина не са мъртви. И че ние сме просто поредният временен етап в историята, която води началото си отпреди милиарди години.

Научихме, че живеем на една влажна прашинка, обикаляща около една средна по големина звезда в тих регион на единия ръкав на средна по големина галактика, която е част от друга група галактики, които никога няма да напуснем.

Вижте още интересни разсъждения по този въпрос в това невероятно видео на популярния YouTube канал Kurzgesagt – In a Nutshell.

Налични са субтитри на български.