Вселената не е миш-маш от космически обекти. Все още обаче знаем съвсем малко за начина, по който всичко в нея е структурирано.

Наясно сме с факта, че всичко е свързано от една огромна влакновидна мрежа. Въпреки това съществува предположението, че разпределението на галактиките из тези влакънца е малко или много произволно.

С други думи, учените твърдят, че ако си изберете дадено място от небосвода, посоката на въртене на всички галактики в него ще бъде малко или много равномерно разпределена.

Е, оказва се, че това предположение е грешно.

Компютърният учен и астроном Лиор Шамир от щатския университет в Канзас извърши проучване на над 200 хил. галактики и откри, че разпределението на посоката на въртене образува шаблон, който въобще не е произволен. Според Шамир много е вероятно ранната Вселена да се е въртяла досущ като една гигантска галактика.

“Данните от реликтовото излъчване (CMB) предоставят доказателства за потенциална поляризация на космологическо ниво. Тя бе напасната успешно в равноплощна псевдоцилиндрична проекция на квадрупола (4 оси). Тези наблюдения довеждат до формирането на теории, които се отличават от стандартните космологични модели – пише Шамир в своя научен труд. – Тъй като шаблонът на въртене на дадена галактика, видима от Земята, е индикация за реалната ѝ посока на въртене, шаблоните на разпределение на посоките на въртене в по-голям мащаб могат да бъдат индикация за това, че Вселената се върти.“

Спиралните галактики са сравнително спретнати и ясно структурирани обекти с форма на плосък диск, спираловидни ръкави и ротация, която може да се измери на базата на доплеровата промяна на светлината от страните на диска. Сините промени включват по-къси дължини на вълните и подсказват за ротация към нас, докато червените – от по-дълги (т.е. ротация настрани от нас).

Тези галактики могат да се въртят само в две посоки – по часовниковата стрелка и обратно. Ако вселената е изотропна (или еднаква във всички посоки), както е описано в космологическите модели, разпределението между галактиките, въртящи се на едната и другата страна, трябва да е приблизително 50 на 50.

Шамир обаче открива нещо странно – разпределението е по-скоро 51:49 в полза на галактиките, въртящи се по часовниковата стрелка. На пръв поглед разликата може и да ви се струва малка, но според Шамир шансът за подобна асиметрия в една изотропна Вселена е най-малкото 1 на милиард.

Това, което виждате, е карта на цялото небе на равноплощна псевдоцилиндрична проекция на квадрупола (4 оси) в разпределението на направленията на въртене на галактиките. Различните цветове означават различна статистическа сила на наличието на космологичен квадрупол в различни точки на небето. Източник: NASA, ESA, and E. Perlman/Florida Institute of Technology

Освен това от моделите на Шамир, обхващащи повече от 4 млрд. светлинни години, става ясно, че асиметрията в този диапазон не е еднаква. Асиметрията се повишава, когато галактиките са по-отдалечени от Земята, което показва, че ранната Вселена е била по-последователна и по-малко хаотична от сегашната Вселена. Общо взето асиметрията се променя в различни части на Вселената, а разликите показват уникален модел на многополюсна космическа структура.

„Ако Вселената има ос, това не е обикновена единична ос, като на въртележка, а сложно подравняване на множество оси, които също имат определен отклонение“, допълва Шамир.

Научния труд на Шамир може да бъде прочетен тук.

Източник: Science Alert