Дните на нашето слънце са преброени. След около 5 млрд. години то ще нарасне до размера на червен гигант, ще изхвърли външните си пластове и ще се превърне в бяло джудже.

Това е неизбежната съдба на повечето звезди, подобни на нашата, и процесът е добре изучен. Скорошно изследване обаче показва, че има детайли, които все още не познаваме. То ни запознава със звезда, известна като V Hydrae (или V Hya за по-кратко). Това е червен гигант, разположен на 1300 светлинни години от нас с маса, сходна с тази на слънцето. Вероятно така ще изглежда нашата собствена звезда след няколко милиарда години.

Съществуват обаче няколко ключови разлики между двата космически обекта. На първо място, V Hya има спътник – звезда, която е твърде бледа, за да бъде видяна. Астрономите предполагат, че става дума за червено джудже, което обикаля V Hya веднъж на 8,5 години. На второ място, V Hya умира по доста необичаен начин.

В сегашното си състояние V Hya е категоризирана като променлива звезда Мира. Нейната яркост варира с около 1-2 магнитуда на всеки 530 дни. Това е типично за умиращите червени гиганти. В опитите си да оцелеят те синтезират по-тежки елементи в ядрата си – именно тогава навлизат в период на осцилация, стимулират от нагорещяването и охлаждането на ядрото.

Още по-необичайното е, че V Hya е въглеродна звезда. Това означава, че въглеродът, който синтезира в ядрото, се избутва в атмосферата ѝ. И когато астрономите анализират спектъра на обекта, те забелязват силно присъствие на въглерод.

На практика атмосферата на звездата е изпълнена със „сажди“.

Източник: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/S. Dagnello (NRAO/AUI/NSF)

Всичко това означава, че V Hya е звезда е от асимптотичния клон на гигантите (AGB). Около 90 процента от подобните на слънцето звезди ще навлязат в период на AGB към края на живота си.

Принципно астрономите смятат, че AGB епохата е постепенен процес на звездна смърт, при който външните пластове на звездата се изхвърлят за период от около 100 000 години. Впоследствие останалото ядро се разпада в бяло джудже. V Hya обаче показва, че нещата не стоят по този начин отчасти (или понякога).

Ако една AGB звезда изхвърля пластовете си постоянно, то бихме очаквали да видим една постоянно разширяваща се мъглявина около бялото джудже. Наблюденията, извършени върху V Hya с помощта на ALMA обаче не откриват подобно нещо. Вместо това звездата изхвърля гъсти пръстени, богати на въглерод. Те са общо шест на брой и са формирани за период от около 2100 години.

Екипът забелязва също така, че звездата изхвърля и струи, които са перпендикулярни на пръстените. Това означава, че V Hya преминава през необичайно активен период веднъж на няколкостотин години, което не пасва на типичните AGB модели.

За да разрешим мистерията на тази нетипична звезда, ще трябва да извършим наблюдения и върху други умиращи червени гиганти.

Източник: Universe Today