Всяка екзопланета е специална по своему, но новооткрита екзопланета, намираща се на 186 светлинни години от нас, определено се откроява. Това е сравнително малък свят (горе-долу колкото Земята), който обикаля около своята звезда само за 3.14 дни.

Това е изключително близо до математическата константа π (Пи) – числото, което описва отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Ето защо въпреки че официалното име на планетата е K2-315b, нейният прякор е Земята π.

Процесът по откриването на тази планета продължи няколко години. Първите намеци за съществуването ѝ се появиха през 2017-а, когато телескопът „Кеплер“ (мир на праха му) провеждаше своята втора (удължена) мисия.

В светлината на едно малко и мъждиво червено джудже, наречено K2-315 (едва 20 процента от размера на Слънцето), „Кеплер“ засече 20 миниатюрни „пролуки“, случващи се на равни интервали. Това е основният начин, по който астрономите търсят екзопланети – подобни пролуки често означават, че планета пресича пътя между нас и въпросната звезда (транзит). Тези транзити се отчитат като много леки вариации в звездната светлина.

Отчитането на тези пролуки обаче не е достатъчно, за да се потвърди съществуването на екзопланета. Ето защо в началото на 2020-а астрономът Парджвал Нираула и неговите колеги решават да проучат звездата по-внимателно с помощта на SPECULOOS. SPECULOOS представлява мрежа от телескопи, работещи заедно с една-една едничка цел – да търсят екзопланети с размера на Земята, намиращи се около бледи червени джуджета.

Изследователите извършват три наблюдения на K2-315 – през февруари, март и май. В рамките на тях те засичат още три пролуки и получават информация за спектъра на звездата чрез инструмента HIRES на обсерваторията „У. М. Кек“.

Пролуките са напълно консистентни с 3.14-дневния период, засечен от „Кеплер“ преди 3 години. Спектърът на звездата пък потвърждава, че пролуките наистина са резултат от транзита на екзопланета.

Можем да научим много неща от тези звездни транзити. Само от светлината, която се затъмнява, разбираме колко голяма е самата екзопланета. Според Нираула и колегите му K2-315b е около 95 процента от размера на Земята.

Съдейки по този размер, можем да предположим, че светът най-вероятно е скалист – като Земята, Венера, Меркурий и Марс, но не можем да отхвърлим и други потенциални възможности. За да сме напълно сигурни, трябва да направим Доплерова спектроскопия.

Няма шанс обаче планетата да е обитаема. Това, че орбитата на K2-315b е 3.14 дни, означава, че екзопланетата се движи с невероятните 81 км/с (за справка – орбиталната скорост на Земята е 29.78 км/с). Освен това светът е толкова близо до звездата, че температурите на повърхността вероятно достигат до 177 градуса по Целзий.

Изследването е публикувано в The Astronomical Journal.