Преди три години астрономи обявиха, че са открили молекулата фосфин в облаците на Венера. На Земята тя се свързва с биологична активност, т.е. с живот. Астрономите не очакваха да се натъкнат на подобно нещо и наличието ѝ не можеше да бъде обяснено. Последва разгорещен дебат дали молекулата действително е открита или не. Сега екипът обяви допълнителни доказателства за наличието на фосфин не само в горните части на атмосферата на планетата, но и в нейните дълбини.
Миналата година ръководителката на екипа професор Джейн Грийвс от Университета в Кардиф заяви, че новите данни са много по-надеждни, тъй като са набавени от различен инструмент и допълни, че нейният екип би могъл да види как фосфинът се променя с течение на времето. Днес изследователите представят своите открития на тазгодишната Национална среща по астрономия.
"Откакто получихме първите данни през 2017 г., постигнахме доста голям напредък", казва професор Грийвс пред IFLScience. "Успяхме да открием фосфин пет различни пъти, така че наистина можем да започнем да разглеждаме неговото поведение. Не става въпрос толкова за откриването му, а за това дали се променя с течение на времето и какво може да означава това."
Когато обявиха откритието си през 2020 г., учените заявиха, че то е направено посредством две независими наблюдения на сигнала. Последващо проучване обаче, в което участваха членове на оригиналния екип, не успя да открие молекулата (макар че те признаха, че са я търсили единствено в горните части на облаците).
Новите данни, събрани с помощта на телескопа "Джеймс Кларк Максуел" (JCMT) в Хавай, са изчерпателни и показват, че фосфин има както високо в атмосферата, така и по-ниско – в горната част на облаците. Това кара екипът да смята, че фосфинът идва или от самите облаци, или от нещо под тях.
„Самият факт, че го открихме на това място, означава, че източникът му е или в облаците, или под тях“, обяснява проф. Грийвс. „Това е наистина интересно, тъй като облаците са действително интересната част… тъй като съществува вероятност, макар и далечна, там да има живи организми.“
Възможността за живот, разбира се, е вълнуваща и през 2020 г. това породи много сензационни заглавия от типа "на Венера е открит живот", въпреки че понастоящем няма преки доказателства за това. Но екипът смята, че някои от данните засилват този малко вероятен сценарий. Например количеството фосфин не се променя толкова много при различните наблюдения. За сравнение, серният диоксид, за който се смята, че е свързан с вулканизма на Венера, може да варира сериозно - повече от десетократно от година на година (или дори в по-кратки времеви интервали).
"Изглежда, че [количеството] фосфин варира от половината от стойността му до двойно повече. Той не е особено променлив и мисля, че това е важно в контекста на интерпретациите", казва професор Грийвс пред IFLScience.
Екипът ще продължи да изследва мистериозната молекула на Венера и очаква с нетърпение предстоящите мисии до "вечерницата" от страна на NASA и Европейската космическа агенция, както и тази на Breakthrough Initiatives, която има за цел да изпрати по-малка сонда, която да изследва самите облаци за фосфин и възможност за живот.
Изглежда, че скоро тайните на Венера ще бъдат разгадани.
Професор Грийвс представи своите открития на Националната астрономическа среща 2023.
Източник: IFLScience
