Астрономи откриха нов вид астероид с опашка, наподобяваща комета, който се движи заедно с множество други троянски астероиди* по орбитата на Юпитер – малко пред газообразния гигант.
Космическото тяло е кръстено 2019 LD2. То размива границите между кометите (т.нар. „мръсни снежни топки“) и скалистите астероиди, тъй като изхвърля прах и газ от своята „опашка“ (досущ като комета). Това не е първият астероид, познат на човечеството, който има сходни с кометите характеристики, но със сигурност е първият юпитеров троянец
Астероидът е засечен за първи път през юни 2019-а от системата ATLAS на Университета на Хавайските острови. Първоначално астрономите смятаха, че това е блед астероид, който просто споделя орбитата на Юпитер около Слънцето. Допълнителни анализи на обекта през юли 2019-а разкриват, че той има опашка, сходна с тази на кометите, която изхвърля прах или газ зад основното тяло. Впоследствие обаче астероидът се скрива от погледа ни зад Слънцето. Когато отново се появява през април тази година, изследвания, направени с ATLAS, потвърждават почти година по-късно, че космическият обект продължава да прилича на комета.
Откритието на подобен астероид е наистина паметно, тъй като показва, че той е бил привлечен в орбитата на Юпитер съвсем скоро от по-далечна орбита, където има лед (ако това се беше случило преди милиарди години, както при повечето троянски астероиди, ледът отдавна щеше да се е изпарил). Другият вариант е сблъсък или свлачище да е разкрил заровения в недрата на астероида леден пласт.
„От десетилетия насам подозираме, че троянските астероиди съдържат голямо количество лед под повърхността си, но досега не разполагахме с доказателство за това – казва Алън Фицсимънс от Queen’s University в Белфаст, Северна Ирландия, който е помогнал при проучването на астероида. – ATLAS показа, че нашите предположения за ледената природа на тези тела най-вероятно са верни.“
* Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система. Първоначално така са наречени астероидите на Юпитер (първият троянец 588 Ахил е открит 1906 г.), но по-късно става ясно, че и други планети имат такива астероиди около своите точки L4 и L5, включително и Земята. Така терминът троянски астероиди става общ за астероидите, които не обикалят директно около Слънцето, а изпълняват условието да ротират около тези точки L4 и L5, независимо на коя планета (или неин спътник).
Източник: IFLScience
