Около двойната звезда SVS 13 се образуват цели три планетарни системи

Астрономи откриха цели три системи от екзопланети, зараждащи се около една двойна звезда.

SVS 13 е двойна звездна система, разположена на 980 светлинни години от нас. Сложните структури от прах около нея хвърлят повече светлина върху начина, по който планетарните системи се раждат в подобни забележителни среди. Голяма част от звездните системи включват в себе си повече от една звезда. Ето защо сегашното откритие ще надгради знанията ни за планетарното образуване и еволюция.

“Нашите резултати разкриха, че всяка звезда разполага с диск от газ и прах около себе си. Освен това около двете звезди има друг, по-голям диск - казва астрономът Ана Карла Диаз-Родригес от Института по астрофизика в Андалусия, Испания и регионалния център ALMA към Манчестърския университет във Великобритания. – Този външен диск се отличава със спирална структура, която захранва с материя отделните дискове – и за в бъдеще във всеки един от тях могат да се образуват планетарни системи. Това е ясно доказателство за наличието на дискове около двете звезди и за съществуването на общ диск в двойната система.“

Звездите се раждат от плътни възли в облаци от молекулярен газ, реещи се в космическото пространство. При правилните условия един от тези възли ще рухне под тежестта на собствената си гравитация и ще започне да се върти. Докато се върти, материалът около него се изравнява и образува диск, който започва да се влива в звездата и да подхранва растежа ѝ.

Когато звездата достигне до последния етап от своята формация, това, което е останало, се превръща в протопланетарен диск. Остатъчните прах и газ рано или късно се струпват в достатъчно големи буци, които оформят планети, астероиди, комети, спътници, планети-джуджета и всички останали обекти, присъщи за една планетарна система.

Знаем, че това се случва съвсем спокойно в системи с една звезда – Слънчевата система е доказателство за това. Освен това повечето от потвърдените до момента екзопланети се намират в орбитата на една-единствена звезда. Смята се, че система с множество звезди, която създава среда, която в гравитационен план е доста по-сложна, вероятно ще бъде по-враждебна към процесите на планетообразуване.

Изображение на дисковете в SVS 13, направено чрез ALMA. Източник: Díaz-Rodríguez et al.

SVS 13 се намира сравнително близо до нас – в звездообразуващ молекулярен облак, наречен Персей. Освен това системата е доста млада. Състои се от две звезди, чиято обща маса се равнява на тази на Слънцето и които орбитират изключително близо една до друга – на разстояние от около 90 астрономически единици (Плутон се намира на около 40 АЕ от Слънцето).

За да научат повече за пространството около тази двойна протозвезда, както и за самите звезди, Диаз-Родригес и нейният екип изучават наблюдения, извършени от Националната радио астрономическа обсерватория и покриващи период от 30 години. Освен това правят и нови наблюдения с мрежата от радиотелескопи ALMA.

Това позволява на учените да реконструират орбитата на двойната звезда, да определят масата на отделните звезди, ориентацията на системата и размерите и масите на дисковете. Те откриват два по-малки диска – един с радиус на прахта от 12 АЕ, и друг – с радиус 9 АЕ. Радиусът на газта и при двата е 30 АЕ.

Огромният спирален диск, обгръщащ и двете звезди, има спирални ръкави, които се разпростират на 500 АЕ. Освен това според учените и двете звезди могат да образуват планети.

Нещо повече – по-стари проучвания на системата идентифицират молекули в прахта и газа около SVS 13, включително сложни органични молекули, предшестващи градивните елементи на живота.

„Това означава, че когато планетите започнат да се образуват около тези две звезди, градивните елементи на живота вече ще са налични“, казва Диаз-Родригес.

Ние най-вероятно няма да станем свидетели на този процес, но фактът, че знаем, че тези молекули съществуват, може да ни помогне да разплетем мистерията на нашето собствено съществуване във Вселената.

Изследването е прието за публикация в The Astrophysical Journal и може да бъде прочетено в arXiv (т.е. то все още не е минало през процедура за анонимно рецензиране).

Източник: Science Alert