Вселената действително е пълна с чудеса и тази най-нова снимка на телескопа „Джеймс Уеб“ го доказва.

Обектът, който виждате, е звезда на около 5600 светлинни години от нас и инфрачервеното „око“ на Уеб успява да заснеме почти всеки един неин детайл – тя е обградена от нещо, което на пръв поглед изглежда като концентрични пръстени от светлина, извиращи отвътре навън.

Да, дифракционните шипове, характерни за снимките на телескопа, не са истински. Тези концентрични кръгове обаче са и зад тях стои едно прекрасно и забележително обяснение.

Звездата всъщност е двойна – един от малкото подобни обекти в съзвездието Лебед. Взаимодействието между тази двойка произвежда изключително прецизни периодични изригвания от прах, които се разширяват около нея.

Тези прашни обвивки сияят в инфрачервения спектър на светилната, което позволява на чувствителните инструменти на Уеб да ги заснеме по този великолепен начин.

Източник: JWST/MIRI/Judy Schmidt

Тази двойна звезда се характеризира със силни сблъскващи се ветрове и се състои от два изключително редки обекта – звезда тип Волф-Райе, наречена WR 140, и масивна звезда от O-тип.

Звездите тип Волф-Райве са изключително ярки, много горещи и древни. Те се намират в края на своя живот и разполагат с изключително малки количества водород, богат на азот и въглерод. Ето защо те губят своята маса изключително бързо.

Звездите от O-тип са сред най-масивните, познати на човечеството. Те също са изключително горещи и ярки и заради огромната си маса има изключително кратък живот.

И двете звезди в системата WR 140 се характеризират с бързи звездни ветрове, които бушуват в космическото пространство с около 3000 км/с. Съответно и двете губят своята маса особено бързо. Дотук – нищо особено.

Интересното е, че орбитата им е елипсовидна. Това означава, че звездите не описват съвършени кръгове една около друга, а овални форми (т.е. в определен момент се намират възможно най-далече една от друга – апастрон – а в друг, най-близо – периастрон).

Когато двете звезди се намират в периастрон – разстояние, което е около 1/3 по-голямо от това между Земята и Слънцето – те се доближават до такава степен, че силните им ветрове се сблъскват.

Това произвежда ударни вълни от материал около звездите, ускорява частиците и генерира високоенергийна радиация (включително рентгеново лъчение). Тези сблъскващи се ветрове довеждат и до периоди на прахообразуване.

Въпросният процес може да бъде видян в анимацията по-долу. Така би изглеждала системата, ако я погледнем отгоре:

Източник: NASA, ESA, Joseph Olmsted/STScI

Прахът представлява форма на въглерода – той абсорбира ултравиолетовата светлина от двете звезди. Вследствие на това се нагорещява и започва да излъчва наново термална радиация (именно това успява да заснеме Уеб в инфрачервения спектър на светлината).

Впоследствие този прах се изтласква навън от звездния вятър, той се разширява и охлажда и малко по малко губи своята плътност и топлина.

Това, което виждате на снимката на Уеб, е досущ като поредица от балончета – ръбът на всяко едно се откроява по-ясно, тъй като е по-плътен от наша гледна точка.

Поради факта, че орбиталният период на двойната звезда е 7,94 години, сблъсъкът на ветровете и производството на прах се случват като по часовник веднъж на 7,94 години. Това означава, че можете да преброите пръстените на мъглявината около системата (досущ като пръстените на дърветата), за да определите възрастта на най-външната видима прахова обвивка.

На снимката са видими около 20 пръстена, което означава, че виждате прахови обвивки, образувани през последните 160 години. Най-скорошният периастрон е бил наблюдаван през 2016 г.

Източник: Science Alert