Молекула, структурно подобна на ДНК, може да оцелее при екстремни условия, наподобяващи атмосферата на Венера, разкрива ново научно изследване. Това откритие подсказва възможността за съществуване на живот, коренно различен от земния.
Дълго време се смяташе, че гъстите облаци на Венера — съставени основно от капки концентрирана сярна киселина — са твърде агресивна среда за сложна органична химия. Липсата на вода и наличието на вещества като хлор, желязо и сярна киселина правят условията там силно враждебни за живота, какъвто познаваме.
Въпреки това ново проучване на учени от Вроцлавския университет по наука и технологии разкрива, че пептидната нуклеинова киселина (PNA) — синтетичен аналог на ДНК — демонстрира изненадваща устойчивост в лабораторни условия, симулиращи атмосферата на Венера.
PNA оцелява в 98% сярна киселина
Изследването, публикувано в престижното списание Science Advances, показва, че PNA може да издържи на експозиция в 98% разтвор на сярна киселина при стайна температура в продължение на две седмици. Това е осъществено чрез международно сътрудничество между учени от Полша, Обединеното кралство, САЩ и индустриални партньори от Symeres.
„Общоприетото мнение е, че сярната киселина унищожава всички органични молекули и съответно прави живота невъзможен. Но това не е напълно вярно“, коментира д-р Януш Юранд Петковски, водещ автор на проучването. „Докато някои вещества като захарите се разграждат бързо, други, включително азотни бази, аминокиселини и дори някои дипептиди, показват стабилност.“
Сярната киселина – потенциален разтворител за живот?
Изследователите предлагат нова гледна точка за възможността сярната киселина да служи като разтворител за алтернативни форми на живот. Това поставя под въпрос дългогодишните парадигми за необходимостта от вода като основна среда за живот.
„Открихме, че молекули като РНК, които са тясно свързани с ДНК и притежават ключови биологични функции, могат да останат стабилни в концентрирана сярна киселина. Това е изключително важно за разбирането на възможностите за живот извън Земята“, добавя д-р Петковски.
Потенциални биомаркери: фосфин и амоняк
Изследването е продължение на открития от 2020 г., когато екип от Имперския колеж в Лондон идентифицира фосфин — потенциален биомаркер — в атмосферата на Венера. Същата година учени от Университета в Кардиф съобщиха и за наличие на амоняк в същите слоеве на атмосферата.
„Фосфинът и амонякът може да са признаци на живот, но обичайните форми на живот не могат да оцелеят в облаците на Венера“, коментира д-р Уилям Бейнс от Университета в Кардиф. „Ето защо изследваме дали алтернативни молекули като PNA могат да поддържат сложна химия при тези условия.“
Следващи стъпки: стабилност при високи температури
Учените обаче отбелязват, че стабилността на PNA спада при температури над 50°C — важен фактор, предвид температурния диапазон в облаците на Венера (от 0°C до 100°C). Това насочва следващите усилия към разработване на нов тип генетичен полимер, устойчив при по-високи температури и агресивна киселинна среда.
„Настоящите резултати са само началото. Целта ни е да създадем молекула, която може да играе ролята на ДНК, но да бъде стабилна в условията на Венера“, заключава д-р Петковски.
Източник: Phys.org
