Изследователи използваха космическия телескоп „Хъбъл“, за да изчислят с максимална точност степента на разширение на Вселената и установиха, че нещо фундаментално ни липсва по отношение на сегашните ни разбирания за нея.

Според специалистите Вселената се разширява със 73 километра в секунда за мегапарскек (+-1). Това означава, че ако погледнете в даден обект, намиращ се на 1 млн. парсека от нас (т.е. 3,26 млн. светлинни години), вследствие на разширяването той ще изглежда така, сякаш се движи със 73 млн. км/с.

Несигурността при новите данни е малко повече от 1 процент. Проблемът е, че според друго измерване Вселената - 400 000 години след Големия взрив - се разширява с 67,5 км/а на мегапарсек (+- 0,5).

Специалистите нямат представа на какво се дължат тези две различия. Шансът те да са случайни е едно на милион. Според нашата водеща теория двете стойности трябва да са еднакви. Това означава, че ни липсва ключова част от пъзела.

Научната колаборация, отговорна за новото измерване, се нарича SHOES (Supernova, H0, for the Equation of State of Dark Energy), като H0 e константата на Хъбъл – стойността на разширяване на Вселената. Специалистите наблюдават 42 ключови маркера на свръхнови. Тези конкретни видове събития настъпват веднъж годишно. Това означава, че „Хъбъл“ е изучил на практика всичко, което се е случило през последните три десетилетия.

„Имаме пълен набор от данни на всички свръхнови, които „Хъбъл“ е видял през последните 40 години – казва нобеловият лауреат Адам Рийс от Научния институт за космически телескопи (STScI) и ръководител на SHOES. – Точно за това е създаден космическият телескоп „Хъбъл“ – и ние използваме най-добрите техники за тази цел, които познаваме. Вероятно това е magnum opus-ът на телескопа, защото ще са нужни още 30 години от неговия живот, за да успее да удвои тези данни.“

През следващото десетилетие астрономите ще надградят подходите си при изучаването на разширяването на Вселената. Вероятно новите данни ще ни помогнат да научим какво точно се случва с нея.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.

Източник: IFLScience