Гравитацията е онова странно и мистериозно „лепило“, което свързва отделните елементи във Вселената. Но това не е всичко. Ние можем да използваме начина, по който изкривява пространство-времето, за да наблюдаваме далечни обекти, които иначе биха били изключително трудни за различаване.
В случая става дума за ефекта на гравитационната леща, предречен от Айнщайн. Той е илюстриран по особено красив начин в тази най-нова снимка на телескопа „Хъбъл“.
В центъра на фотографията откриваме блестящ пръстен с почти съвършени пропорции с четири ярки точки по краищата му. В сърцевината му откриваме още две точки със златисто сияние.
Източник: ESA/Hubble & NASA, T. Treu; Acknowledgment: J. Schmidt
Това е т.нар. пръстен на Айнщайн и тези ярки точки не представляват шест галактики, а три – две в средата на пръстена и един квазар зад него. Светлината на квазара се изкривява и увеличава, докато преминава през гравитационното поле на двете галактики на преден план.
Масата на двете галактики е особено голяма и това предизвиква гравитационно изкривяване на пространство-времето около тях. Впоследствие която и да е светлина, преминаваща през това пространство-време, следва въпросната извивка и навлиза в телескопите ни замацана и изкривена, но също така – увеличена.
Илюстрация на гравитационна леща. Източник: NASA, ESA & L. Calçada
Това от своя страна е особено полезен метод за изследване както на далечните, така и на близките предали на Вселената. Всеки обект с достатъчно голяма маса може да изпълнява ролята на гравитационна леща – както една или две галактики, така и огромни галактически купове.
Астрономите, изследващи дълбокия Космос, могат да реконструират тези замацани изображения и да произвеждат фотографии на далечни галактики с далеч по-фини детайли. Гравитационните лещи обаче могат да бъдат използвани и за други цели. Силата на лещите зависи от извивката на гравитационното поле, която зависи пряко от масата, около която се извива. Съответно чрез гравитационните лещи можем да определим теглото на галактиките и галактическите купове, което пък от своя страна може да ни помогне да открием и картографираме тъмната материя – мистериозният и невидим източник на маса, който генерира допълнителна гравитация и който не може да бъде обяснен от обектите във Вселената, които реално можем да видим.
Източник: Science Alert
