Галактическите купове са най-големите структури във Вселената, обвързани от гравитация. Те могат да съдържат хиляди галактики, огромни океани от горещ газ, невидими острови от тъмна материя и понякога – сияещият призрак на някоя и друга медуза.
В галактическия куп Abel 2877, разположен на южния небосвод на около 300 млн. светлинни години, астрономите се натъкнаха тъкмо на подобно нещо.
Тази космическа медуза, видима единствено в теснолентовата радио светлина, е над 1 млн. светлинни години широка и включва голям лоб със свръхзаредена плазма, от който прокапват „пипала“ от горещ газ.
Според авторите на новия научен труд, публикуван на 17 март в Astrophysical Journal, тази подобна на медуза структура изглежда хем „призрачно“, хем „необичайно“.
Още по-интересното в случая е колко бързо изчезва от погледа ни.
„Радио медузата е своеобразен рекордьор – казва водещият автор на проучването Торънс Ходгсън от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) в Пърт, Австралия. – Ако при стандартните FM радио честоти е ярка, то при 200 мегахерца емисията изчезва напълно. Никога досега не сме наблюдавали друга извънгалактическа емисия, която да изчезва толкова бързо.“
Призракът на древната медузата
Вселената е пълна с активни структури, които са видими само в радио дължините на вълната (като например мистериозните X-образни галактики или двата гигантски мехура в центъра на Млечния път).
Досега обаче не е откривана толкова гигантска структура в толкова теснолентов радиоспектър.
Според изследователите това най-вероятно означава, че медузата е своеобразен „радио феникс“.
Досущ като мистичната птица, която умира в пламъци и възкръсва отново от пепелта, радио фениксът е космическа структура, родена от високоенергийна експлозия (например изблик на черна дупка). През следващите милион години тя започва да избледнява (докато структурата малко по малко се разширява и електроните губят своята енергия), след което отново се изпълва с енергия благодарение на друг космически катаклизъм (например сблъсък на две галактики).
За да се създаде радио феникс, това последно космическо събитие трябва да е достатъчно силно, че да създаде ударни вълни през „заспалия“ облак от електрони. Това ще компресира облака и ще възбуди отново електроните.
Според авторите на изследването нещо подобно би могло да доведе до създаването на структури като въпросната медуза, които сияят ярко в определени радио дължини на вълната, но се затъмнява рязко при други.
„Нашата теория е, че преди около 2 млрд. години няколко свръхмасивни черни дупки от различни галактики са изхвърлили мощни струи от плазма“, казва Ходгсън. Енергията на плазмата е избледняла пред следващите милиони години. Съвсем наскоро обаче „са се случили две неща – плазмата е започнала да се смества горе-долу по същото време, по което и много нежни ударни вълни са преминавали през системата.“
„Това е възпламенило плазмата за кратко и е осветило медузата и пипалата ѝ по такъв начин, че да ги видим“, допълва Ходгсън.
Изследователите използват компютърна симулация, за да докажат, че подобно обяснение е възможно. Остават обаче няколко основни въпроса като например откъде точно са дошли тези „нежни ударни вълни“.
Екипът се надява, че за в бъдеще, когато Square Kilometre Array (мрежа от стотици радиотелескопи) бъде завършена, ще може да проучи медузата по-подробно.
Източник: Science Alert
