Поведението на кометата 29P/Schwassmann-Wachmann е изключително странно – няма друг космически обект, известен на човечеството, който да се държи като нея. Последните месеци тя дори надскочи своите собствени стандарти по странност. Въпреки че е класифицирана като комета, 29P избухва периодично по неизвестни за нас причини (освен всичко останало те нямат нищо общо и с причините, наблюдавани при стандартните комети).

През септември тази година бяха отчетени най-големите поредици от избухвания при 29P/Schwassmann-Wachmann за последните 40 години. А сега „кометата“ избухна още веднъж.

Когато откриват 29P за първи път, астрономите остават с впечатлението, че това е една най-обикновена комета, която се отличава единствено по своята почти кръгова орбита, както и по факта, че е достатъчно голяма, че да бъде видяна от по-дълго разстояние.

Принципно не нетипично за една комета да избухва, но в случая това обикновено се дължи на твърде дългото излагане на Слънцето. Кометата 73P/Schwassmann-Wachmann, открита от същите астрономи, които се натъкват и на 29P, е типична краткотрайна комета, която доближава Слънцето на всеки 5 години и в резултат на това засиява ярко (нейният лед се разтопява и отнася със себе си и прахта ѝ). По време на скорошните си посещения тя дори се разпадна на множество малки парченца.

29P обаче не се доближава повече от орбитата на Юпитер. Съответно не би следвало да се затопли до такава степен, че нейният лед да се разтопи. Въпреки това тя избухва вече поне няколко пъти – обикновено около 7 в рамките на година, но според други (по-скорошни изследвания) дори по-често. По време на най-големия взрив тя увеличава яркостта си 100-кратно. Йо, спътникът на Юпитер, е по-вулканичен, но поне там знаем на какво се дължи подобно поведение.

На 25 август тази година 29P избухна сравнително сериозно, месец по-късно бе регистриран супер взрив, а четири седмици по-късно (по незнайно какви причини) кометата отново избухна. В момента тя се намира в съзвездието Колар, което прави наблюдението ѝ от Земята (и по-специално – от Северното полукълбо) доста лесно.

Как астрономите си обясняват поведението на 29P? Според тях това е ледена топка, широка близо 60 км, на която (по някаква причина) е пълно с множество ледени вулкани, захранвани от азот и въглероден оксид. По-високата яркост пък е вследствие на появата на големи несиметрични аберации – те възникват, когато материалът, който газовете изнасят от повърхността, има много по-голяма отразителна повърхност.

Въпреки че повечето комети са около 1/10 от нейния диаметър (и съответно една хилядна от обема ѝ), не е ясно защо 29P демонстрира толкова сложно поведение, което е нетипично за останалите обекти от този тип. Мегакометата C/2014 UN271 (Bernardinelli-Bernstein) има два пъти по-голям диаметър от 29P и въпреки това при нея не са отчетени подобни експлозии.

Източник: IFLScience