Един ден нашето Слънце ще умре.

Да, малко е вероятно да станем свидетели на смъртта му, но… все пак Слънчевата система е нашият дом. Нормално е да искаме да знаем какво ще се случи с него рано или късно.

Дори и да оставим любопитството настрана, моделите на звездната еволюция биха могли да ни помогнат да разберем по-добре космоса и нашето място в него.

„Ако не разбираме нашето собствено Слънце – а все още не знаем доста неща за него – как очакваме да разберем всички останали звезди, които съставляват нашата прекрасна галактика?“, казва астрономът Орлаг Крийви от обсерваторията „Кот дАзур“ във Франция.

Вече знаем известни подробности, свързани със съдбата на нашето Слънце. През следващите няколко милиарди години то ще започне да става все по-горещо, като в един момент ще изразходва своя водород и вече няма да има какво да синтезира в ядрото си.

Ядрото ще започне да се свива – процес, който ще добавя повече водород в региона непосредствено около него. Това ще доведе до образуването на водородна обвивка. Този водород ще започне да се синтезира и ще отлага хелий в ядрото – процес, наречен изгаряне на обвивката.

През това време външната атмосфера на Слънцето ще се разшири значително. Вероятно дори ще достигне до орбитата на Марс. То ще се превърне в червен гигант. В един момент няма да разполага нито с водород, нито с хелий, необходими за синтез, ще изхвърли външния си материал и ще образува планетарна мъглявина. Ядрото пък ще рухне и ще се превърне в бяло джудже, които ще се охлади напълно за период от трилиони години.

Кога точно ще се случи всичко това? До голяма степен нещата зависят от характеристиките на всяка една звезда. По отношение на нашата собствена малко повече доказателства по въпроса никога не са излишни.

Най-добрият начин да ги открием е като потърсим в Млечния път други звезди, подобни на нашата, в различни етапи от своя живот. Впоследствие можем да използваме натрупаната информация, за да създадем модели, които разкриват бъдещето на Слънцето.

Сега, благодарение на най-новите данни от мисията "Гая" на Европейската космическа агенция (ЕКА), вече разполагаме с най-подробната хронология на живота на Слънцето, създавана до момента. Тя се основава на наблюдения на други слънцеподобни звезди в галактиката Млечен път.

Телескопът "Гая" проследява позицията и движението на звездите в небето, като определя тяхната яркост и спектрален клас. Тези свойства показват химическия състав и температурата на небесните светила, предава БТА. Те се вписват и в графика, известна като диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, която позволява да се определи възрастта на даден космически обект.

Предишни изследвания сочат, че масата на една звезда остава относително стабилна с възрастта, но температурата се променя значително. Това се дължи на протичането на ядрен синтез в ядрото.

Слънцето е звезда от спектрален клас G или жълто джудже. Учените смятат, че то е на около 4,57 милиарда години, а температурата на повърхността му е 5772 Келвина.

Правейки аналогия с други звезди от същия тип, астрономите правят заключението, че Слънцето ще достигне максималното си нагряване на възраст от 8 милиарда години. На възраст 10-11 милиарда години то ще се превърне в червен гигант.

На всеки милиард години яркостта на Слънцето се увеличава с около 10 процента, като в съответствие с това се повишава и температурата му. На пръв поглед подобно увеличение може да изглежда незначително, но то може да направи Земята необитаема. Учените смятат, че това ще се случи след около един милиард години.

Астрономите отбелязват, че ще продължат да работят по каталога на слънцеподобните звезди в галактиката Млечен път. Наблюденията на тези обекти ще дадат възможност за по-доброто разбиране на свойствата и вероятното бъдеще на нашето Слънце.

Източник: Science Alert