Астрономи се натъкнаха на доста причудливи облаци над повърхността на кафяво джудже, наречено Luhman 16A. Те до голяма степен наподобяват ивиците, които сме свикнали да наблюдаваме при Юпитер. Това откритие прави кафявите джуджета дори още по-странни – те са прекалено големи, за да бъдат планети, но твърде малки, за да ги наречем звезди. Въпреки че композицията им е сходна с тази на звездите (и са образувани по същия начин), при тях не наблюдаваме същите интензивни ядрени процеси.
Разположено едва на 6,5 светлинни години от нас, кафявото джудже Luhman 16A си има свой събрат – Luhman 16B. И двата обекта са с маса, която е около 30 пъти тази на Юпитер, и са най-близката до Земята двойка кафяви джуджета.
За да идентифицира характерните ивици по повърхността на Luhman 16A, екипът използва техника, наречена полариметрия. Полариметрия отчита промените в поляризацията на светлината, преминаваща през материала. Именно това създава 3D ефекта в киното – ние използваме специални очила, за да филтрираме светлината. Тази техника има редица приложения в астрономията – от изучаването на планети до изследването на свойствата на Вселената като цяло.
„Често гледам на инструментите за полариметрия като на поляризирани очила за астрономи – казва водещият автор на изследването Макусел Милър-Бланхер от „Калтех“. – Но вместо да се опитваме да блокираме блясъка, ние го измерваме.“
„На този етап полариметрията е единственият начин за откриване на ивици от този тип, чиято яркост не се променя с времето – допълва той. – Това бе ключът към намирането на ивиците от облаци на Luhman 16A, тъй като те, изглежда, не варират. Този метод се използва за първи път, за да разберем повече за свойствата на облаци извън Слънчевата система“.
Екипът не може да заснеме кафявото джудже директно, но тази техника е чувствителна на свойствата на облаците. В комбинация с атмосферните модели, данните от полариметрията ни подсказват, че на Luhman 16A вали най-вероятно силициев двуокис. Да, подобно време не е особено примамливо, но същевременно – е напълно очаквано за свят, чийто температури биха могли да разтопят сребро.
Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.
