Когато една галактика изчерпи залежите си от газ и престане да произвежда нови звезди, тя на практика се смята за мъртва. Подобни региони започват постепенно да сияят все по-червено, докато ярките сини звезди избухват в свръхнова. Остават единствено малките и по-бледи звезди. Това ще се случи с всяка една галактика. Дълго време астрономите нямаха възможност да наблюдават ясно началото на този процес. Международен екип от учени обаче направи тъкмо това.

Нов научен труд, публикуван в Nature Astronomy, ни представя галактиката ID2299. Този космически обект образува звезди 550 пъти по-бързо звезди в сравнение с Млечния път. Същевременно обаче губи и изключително много газ - всяка година изхвърля в междугалактическото пространство еквивалента на 10 000 слънца (това са т.нар. „приливни опашки“). Вследствие на това галактиката губи около 46 процента от своя студен газ. На фона на тези събития тя ще изчерпи своите залежи само след около няколко десетки милиона години. Още по-впечатляващото е, че галактиката навлиза в тази фаза от своя живот 4,5 млрд. години след Големия взрив – т.е. точно след „космическия пик“, при който галактиките образуват звезди с изключително голямо темпо.

„За първи път наблюдаваме типична масивна звездообразуваща галактика в далечната Вселена, която е на път да „умре“ заради изхвърлянето на огромни количества студен газ“, казва водещият автор на проучването д-р Анаграция Пуглиси от университета в Дърам.

Екипът смята, че причината за това забележително събитие с сблъсък с друга галактика. Галактическите сливания често вливат нов живот в галактиките – те възстановяват залежите от газ и създават необходимите условия за интензивно звездообразуване. Това откритие обаче е доказателство, че те могат да бъдат и фатални, тъй като сложният гравитационен танц отстранява газа от новообразувалата се галактика.

„Нашето изследване показва, че изхвърлянията на газ могат да бъдат резултат от сливания, както и че ветровете и приливните опашки могат да изглеждат изключително сходни – пише съавторът на проучването Емануел Дади. – Това може да ни накара да преосмислим разбиранията си за начините, по които галактиките „умират“.“

Тези невероятни наблюдения са направени с помощта на ALMA – най-големият на този етап радиотелескоп в света. Нужни са обаче още проучвания. Екипът се надява да използва ALMA отново, за да изучи по-подробно тази галактика и нейната газова опашка. Също така учените се надяват да наблюдават ID2299 във видимата светлина с помощта на инструменти от ново поколение като Extremely Large Telescope, който би трябвало да заработи през 2025-а.

Източник: IFLScience