Жорж Мелиес – бащата на фантастичното кино

01 октомври 2019 г., 08:40
561

Shutterstock

Нашествия на извънземни, приказни светове, грандиозни битки и безброй космически одисеи повече от век владеят големия екран и въображението на многобройните зрители. Именно тогава, преди малко повече от 100 години, французинът Жорж Мелиес прокарва пътя на научната фантастика в киното и се превръща в баща на визуалните ефекти.

Мари-Жорж-Жан Мелиес се ражда на 8 декември 1861 г. в Париж в семейството на заможния фабрикант Луи Мелиес. Като наследник на верига обувни фабрики той получава отлично образование и възможност да пътува. Артистичните му наклонности се проявяват още в ранна възраст.

Играе в марионетен театър,

а в училище рисува карикатури. Лондон се оказва ключов в живота на Мелиес. По време на езиково обучение в британската столица младият Жорж прекарва повечето от времето си като зрител на шоу програмите на известните илюзионисти Джон Невил Маскелайн и Джордж Кук. При завръщането си в Париж Мелиес се включва в семейния бизнес и започва работа във фабриките на баща си. Междувременно Жорж не изоставя своята страст и работи като карикатурист във вестник „Гриф”. Когато започва да изнася представления като илюзионист, той окончателно затвърждава статута си на черната овца в семейството. Баща му умира през 1886 г. и Мелиес вече е свободен да прави каквото поиска с живота си. Той продава своя дял от семейния бизнес на братята си и веднага влага парите в покупката на театър „Робер-Уден”. На сцената младият илюзионист най-после дава пълна воля на творческите си пориви. Години наред напълно свободно той поставя своите т.нар. феерии - кратки пиеси с фантастично-приказен сюжет, изобилстващи от хумор и нелепи декори. Паралелно със сценичните си изяви Жорж Мелиес не остава назад и от техническите чудеса в края на 19. век. През 1895 г. вижда демонстрация на кинематографичния апарат на братя Люмиер, който може едновременно да записва и прожектира филми, и веднага се опитва да купи машината. Предлага на братята десет хиляди франка, но те отказват под претекст, че

кинематографът е просто механично изобретение

без никакво бъдеще за развитие. За разлика от тях обаче авторът на феерии съзира в камерата много повече от средство за запечатване на реалността. Решен да има на всяка цена оборудване, с което да доразвие идеите си, синът на фабриканта успява да се сдобие с киномашина от британския изобретател Робърт Пол. Мелиес започва да прожектира филми в рамките на театралните си постановки, всяка движеща се картина се възприема като чудо. По това време новороденото киноизкуство все още има нужда да бъде захранвано от другите си сестри – музиката, литературата и театъра. Първите филми на Мелиес не правят изключение. Затова и първите заснети от него кадри са документални и основната им роля е да запълват паузите между различните действия на „феериите”. Трябва да мине известно време, преди Жорж Мелиес да започне да открива неподозираната от никого в този момент способност на кинокамерата да създава светове.

Днес всеки просветен любител на киното познава Жорж Мелиес като баща на визуалните ефекти. Еднолично изобретени от него са всички базови техники, представляващи неразривна част от киноезика. Стопкадърът, многократната експозиция, маската и контрамаската и кадансите са само част от многобройните му основополагащи приноси в киното. Най-известната история, свързана с едно от тези изобретения, се ражда по време на снимки на уличния трафик около Парижката опера. Предвид все още примитивното оборудване

проблемите със снимачната техника

са обичайни. След едно блокиране на лентата Мелиес трябва да спре камерата, да отстрани осветения участък и отново да продължи да снима. Когато проявява филма, той с изненада открива, че заснетият омнибус внезапно се е превърнал в катафалка, хората се променят от едни в други, някои предмети изчезват, а други се появяват по магичен начин. Френският кинопионер е очарован и съзира възможност в това да повтори грешката съвсем целенасочено, постигайки „магически” ефекти, при които обекти изчезват или се превръщат в нещо друго. Така се ражда стопкадърът – една от базовите техники в кинематографията. След този щастлив инцидент Жорж Мелиес завинаги се отказва от документалното в полза на „триковото” кино.

Работата в киното води до откриването и на друг основен снимачен ефект – двойната експозиция. Тя се получава, като вече заснетата филмова лента се превърта назад и върху нея се снима отново. В последвалите филми Мелиес прилага целия открит от него арсенал от трикове - затъмнения, преливки, налагането на един образ върху друг и дори ръчното оцветяване на лентата. Творецът продължава търсенията си, заснемайки все по-сложни в постановъчно отношение филми. През 1896 г. Мелиес поставя началото на един от популярните киножанрове – лентата Le Manoir du diable („Къщата на дявола”) е

първият филм на ужасите,

заснеман някога. Поради нарастващата сложност и обем на продукциите се появява и необходимостта от специално място, на което да бъдат заснемани. Така Мелиес отново се проявява като пионер и през 1897 г. построява специално оборудвано студио в град Монтрьо. Помещението представлява голям павилион, покрит със стъкло, което позволява да се използва естествената светлина. По-късно Мелиес ще стане и първият кинотворец, който използва изкуствено осветление. В студиото са създадени някои от най-емблематичните заглавия на французина, както и първите образци на научнофантастичното кино: „Пътешествие до Луната“ (1902), „Пътешествие през невъзможното“ (1904) и „Четиристотинте магии на дявола“ (1906). В „Пътешествие до Луната“ авторът използва свободна интерпретация на романите „От Земята до Луната” на Жул Верн и „Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс. Историята е заснета на една цяла ролка от 251 метра кинолента, което представлява епичното за тогава екранно времетраене от около 15 минути. Лунното пътешествие е обречено да бъде първенец в много отношения. С бюджет от десет хиляди франка „Пътешествие до Луната“ се нарежда сред най-скъпите филмови продукции по това време, когато на киното все още се гледа пренебрежително като забавление за бедните.

Въпреки че днес, 38 години след последната експедиция „Аполо” до естествения спътник на Земята, филмът

„Пътешествие до Луната“

изглежда напълно неправдоподобен, не може да не отбележим новаторството му. То е например необичайното монтажно решение една и съща сцена да се покаже два пъти, но от различни гледни точки. Веднъж капсулата, с която пътуват астрономите, се разбива в окото на Лунния човек, а в следващия кадър капсулата каца върху равния лунен терен. За ролите на лунните обитатели – "селенитите", са наети акробати от „Фоли Бержер”. Филмът представлява невиждано за времето си зрелище и това води до бурен международен успех. Многозначителен както за бъдещето, така и за комерсиалния успех на филма факт е, че тази кинолента става обект на първия документиран случай на „кинопиратство”. Американските кинопионери Томас Едисон и Зигмунд Любин тайно размножават филма и получават колосални печалби от разпространението му в САЩ. За да избегне подобни злоупотреби, французинът е принуден да постави обозначителни знаци на гърба на произведенията си.

Освен най-големия успех на Мелиес, „Пътешествие до Луната“ се оказва и негов

творчески апогей.

Филмите му се радват на огромен зрителски интерес, но скоро театралната му закваска, която винаги го е водила напред, постепенно се превръща в пречка по пътя на творческото му развитие. На сцената се появяват нови кинотворци, които доразвиват филмовия изказ. Самият Жорж Мелиес не съумява да се откъсне от еднообразната си театрална перспектива. Последната му успешна кинофантазия се нарича „Към завоюване на полюса”, отново по мотиви от произведение на Жул Верн („Капитан Хатерас”), и разказва за необикновена надпревара с балони до Северния полюс. Особено запомнящ се е огромният анимиран снежен великан, с който противниците трябва да се преборят, преди да достигнат целта.

На тази поредица от филми на Мелиес се гледа като на най-важните фантастични ленти, създавани някога, и като началото на фантастичния жанр в световното кино. Всички основни похвати на „жанровото” кино са изобретени именно от Мелиес, включително използването на визуални ефекти като част от историята и като средство за завладяване на въображението на зрителите.

През 1913 г. конкуренцията на големите американски и френски киностудиа води Мелиес до фалит, като в резултат компанията му е купена от Pathé Frères. Това поставя край на неговата кариера. По време на Първата световна война

френската армия претопява голяма част от неговия архив

от киноленти, за да произведе подметки за обувки на войниците. Други от лентите на Мелиес са рециклирани за производството на нови филми. Трагичният резултат от това е, че голяма част от неговото творчество, включващо над 530 филма, е безвъзвратно загубено.

За своите пионерски заслуги в развитието на киноизкуството през 1931 г. Жорж Мелиес е удостоен с ордена „Кавалер на почетния легион”. Седем години по-късно синът на фабриканта умира в пълна бедност. Днес творчеството на френския илюзионист се цени повече отвсякога, а Мелиес е смятан за един от най-влиятелните пионери на киноизкуството, често наричан с прозвището Киномагьосника.

Ваня Николова

Ключови думи:
Коментари