Представяме ви експлозията на най-мощното оръжие, взривявано някога от хората.

И тя е меко казано впечатляваща. И зловеща.

Държавната корпорация за атомна енергия „Росатом“ показа невиждани досега кадри от тестовете на водородната бомба „Цар Бомба“, проведени през 1961-ва. Това е най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Името ѝ е дадено по аналогия с Цар Топ и Цар Камбана.

40-минутният документален филм, който е на руски, описва някои от инженерните и дизайнерски аспекти от създаването на бомбата. Разбира се, в него виждаме и момента, в който „Цар Бомба“ избухва през есента на 1961-ва в мразовитата северна Русия.

Заснет под формата на пропаганда от съветската ера, филмът е пълен със сериозно изглеждащи мъже във военни униформи, сочещи към различни карти. Карината е изненадващо бистра, като се има предвид, че е продукцията е на близо 60 години. Можете да я видите по-долу.

Но преди това – малко история.

„Цар Бомба“ е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците влизат Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина 4 км над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 г. Мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима.

Бомбата има тристепенна структура. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона, която служи за взривател на втората степен. Втората степен е водородна бомба с мощност 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са поставени в третата степен – обшивка от уран 238. Взривяването на втората степен води до термоядрен взрив и създаването на бързи неутрони, които бомбардирайки урановите ядра предизвикват разпада им и нова атомна експлозия. Добавянето на устойчивия уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти и увеличава радиацията до 10 пъти. Наричат реакцията „Джекил-Хайд“, но тя не е приета при разработката поради катастрофалното радиационно замърсяване. Затова обшивката от уран е заменена с оловен еквивалент, което намалява малко теглото на бомбата и мощността на взрива става наполовина от планираните 101 мегатона. В този си вид свърхбомбата трябва да тежи по проект около 26 тона.

Носителят на термоядрената бомба е готов, но неговото реално тестване е отложено. На Хрушчов е предстояло пътуване в САЩ, а и в Студената война настъпва пауза. Ту-95Б е преместен на летище в Урал, където вече не се води като бойна машина. През 1961 г. става ново изостряне на отношенията и нов тласък на Студената война. На бомбардировача спешно биват сменени пусковите електрически системи, премахнати са стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказва доста по-голяма от макета. Теглото на бомбата е 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният самолет е преместен на летище до селището Ваенг. Скоро бомбардировачът, покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинската ядрена бомба, поема курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.

На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон „Сухой нос“ на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м и взривена чрез барометричен способ на 4000 м от повърхността на земята. При взрива се е създало налягане от 1 милион атмосфери, а температурата е била около 10 милиона градуса. Огненото кълбо по време на взрива е с радиус 4,6 км, ядрената гъба е с височина от 67 км, а върхът на „шапката“ ѝ е с диаметър от 95 км. Светлинно лъчение е могло да причини изгаряния трета степен в диаметър от 100 км. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а йонизация на атмосферата причинила радиосмущения на стотици километри от мястото на взрива в продължение на 40 минути.