Тази история е наистина вълнуваща, но е важно да уточним, че eSight все пак не вършат чудеса. Те не могат да позволят на напълно сляп човек да прогледне. Очилата са пригодени специално за нуждите на хора, страдащи от различни форми на частична слепота. Но и това не е малко. Според данни на Световната здравна организация от общо 285-те милиона души с увредено зрение 246 млн. са с частична слепота. С други думи - огромен брой хора биха могли да се възползват от тази технология и историята на Крис не е единствената.
Така например в началото на 2015 г. eSight
помогнаха на ветерана от войната Марк Корнел отново да види света в неговите цветове и форми.
Той губи зрението си преди 20 години след рядка реакция на тялото му, предизвикана от Лаймска болест. В резултат на това зрението му се замъглява, Марк става неспособен да вижда всякакви детайли. eSight обаче променят и неговия живот.
Когато слага очилата за първи път, той се разплаква - светът, който инфекцията открадва преди цели две десетилетия, отново изплува бавно пред очите му и само след няколко минути с тях той вече е готов да хвърли своя бастун за незрящи и да започне да ходи самостоятелно. Дори се шегува със ситуацията. На въпроса "Какво е чувството да носите eSight?", той отговаря: "Честно казано, отвори ми очите."
Миналата година eSight позволиха и на Кати Бейц - млада майка от Канада - да зърне новороденото си бебче.
Тя страда от наследствена макулна дегенерация, известна като болест на Щаргардт. Характеризира се с влошено зрение и в двете очи. Кати не е напълно сляпа, но образите, които вижда, обикновено са крайно неясни. Особено в слабо осветени помещения. Тя не може да различи дори нещо толкова елементарно като човешко изражение.
Когато научава че е бременна, Кати решава, че трябва да направи всичко по силите си, за да осъществи своята мечта - да види детето си. Точно тогава научава за съществуването на eSight.
„В момента, в който роди, искаше да го зърне. Просто нямаше търпение“, споделя Ивон Феликс, сестрата на Кати, която страда от същото заболяване и в момента набира средства, за да позволи и на други хора да получат тази иначе скъпа технология.
„Вижте колко дълги са пръстчетата на крачетата му, досущ като на Тони са (бел. ав. - нейният съпруг)! – казва младата майка, когато лекарите ѝ подават малкото бебче в ръце. – Знаете ли, мисля, че има моите устни“, допълва тя с усмивка.
Поглед в бъдещето
В момента eSight са големи, тежки и твърде скъпи. Според Tech Times едва около 140 души в Северна Америка са успели да се сдобият с тях. Доста малко, особено предвид броя на нуждаещите се.
Представете си обаче какво ще стане, ако процесът по тяхната изработка поевтинее, а размерът им достигне този на най-обикновени очила с диоптър. А защо не и на лещи? Те ще имат потенциала да подобрят живота на милиони. Качествено и бързо.
А дотогава не ни остава нищо друго, освен да разчитаме на добротата на хора като сестрата на Кати. "Щом съберем достатъчно пари за един чифт очила, не се отказваме - категорична е Ивон. - Ще търсим средства и за още един, и още един... Няма да спрем, докато всеки един сляп човек, който иска да вижда, не се сдобие с eSight."
Владимир Тодоров
